Stand.bg

Жан-Кристоф льо Сау изживява напълно мечтата си. По-известен като Wax Tailor, французинът умело флиртува с различните стилове. Фънк, хип-хоп, електро, суинг и филмови елементи са само част от съставките, с които е пропита музиката на френския диджей. С Жан-Кристоф успяхме да си поговорим за музиката, музата, плюсовете и минусите на новите технологиите, старите плочи и онова, което ни оформя такива, каквито сме днес. А на 3 декември в Sofia Live Club той ще ни говори с музиката си.

Откъде черпиш вдъхновение за музиката си?

Аз произлизам от една изцяло хип-хоп среда. Това е и основната ми муза, нещо като спойката, която осмисля всичко. Тази култура е гръбнакът, на който се уповавам.

Добре ли се сработваш с останалите изпълнители или се сблъскваш с трудности при евентуална съвместна работа?

Доста е относително. Това допълнително се усложнява от факта, че имам наистина конкретна представа за всеки един мой проект - как трябва да звучи, какво усещане да носи.

Музиката ти е жизнена сплав от фънк, хип-хоп, малко брит и малко трип-хоп. На какво се дължи тази еклектичност? Един стил не е достатъчен ли?

За всичко огромна роля играе музиката, която слушам. А тя, повярвайте ми, е доста разнородна. От златните хип-хоп парчета, през 60-арски поп, рок, ембиънт, всичко!

В първия си албум използваш семпли от филми - кое определи кои точно ленти да включиш?

Това е дълъг процес, който включва много събиране и колекциониране. Обожавам идеята да използвам елементи от различни източници и да ги пречупвам по друг начин. Така се ражда една нова история.

Ако трябваше, как би се определил - композитор или диджей?

Диджейството означава много и същевременно нищо. Ако трябва да си сложа епитет, по-скоро съм звуков режисьор. Да, композирам. Да, диджей съм. Върша множество неща. Но това, което остава като моя главна есенция и цел, е да успея да постигна баланс и контрол над цялостното звучене в албумите ми.

Напоследък заради все по-добрите компютърни програми се появиха много „продуценти". Сцената не става ли вече твърде пренаселена?

Не мога да дам конкретен и най-вече еднозначен отговор. Определено сцената сериозно се промени. Но това е и за добро, и за лошо. Винаги съм вярвал в идеята, че технологията трябва да е помощно средство при музицирането, а не източник на креативност. Опитвам се именно това да е моята политика, когато творя. Ето например сега завършвам следващия си албум, по който работя вече цяла година. За целта използвам стари техники, винили, стария си семплър. Чисто и просто имам нужда да се обърна назад към времето, когато всичко се случваше в мазето между старите плочи, а не в лъскаво студио, заставайки удобно зад поредната нова джаджа, която да свърши цялата работа. Това, което съм в момента, е именно опитът ми и личната ми вътрешна култура. Да, в музицирането също.

Изживяваш ли мечтата или има друга цел, дори може би несвързана с музика, която искаш да осъществиш? 

Ако се обърна назад и погледна трезво на всичко, което ми се е случило през последните години, определено мога да кажа, че съм наистина голям късметлия и щастливец. Вършил съм редица щури, непредвидими неща. Надявам се обаче това да не е краят им. Не за друго, но главата ми е пълна с идеи и предизвикателства, които само чакат да бъдат реализирани. Така че, да, имам още неосъществени мечти.

Wax Tailor идва с целия си отряд в София