Stand.bg

Често оприличаван с Bond или Apocalyptica, родният струнен квартет StringS, съставен от четири изключително чаровни и харизматични дами, показа, че не се задоволява с готовите формули за успех. И ако рокът, изпълняван с класически инструменти, не е нещо ново, то смелите и оригинални заигравки на Радина, Нора, Дора и Венета с бездънно дълбокия и богат български фолклор потопиха публиката в Sofia Live Club в звук, визия и атмосфера, които определено са непознати и нови за българския меломан. Концертът беше представяне на дебютния албум на квартета, красноречиво наречен "Nova", както и на първия сингъл от него, носещ същото име.

Какво се крие зад заглавието "Nova"? Извървели сте пътя от изпълнител до автор - какво е наистина новото, какво е различното?

Радина: Да, всъщност, както ти спомена, парчето се казва "Nova" и албумът е „Nova", тъй като искахме да представим един изцяло нов звук и нова визия. Тя е от последните години, но това е музиката, която изпълняваме и която ще продължим да изпълняваме. Става въпрос за един доста по-твърд саунд в сравнение с първоначалните години след създаването на групата, когато идеята беше да представяме класическа музика по модерен начин. Тогава авторските парчета бяха с доста по-леко звучене, на базата на българския фолклор. Но след период, в който започнахме активно да се изявяваме с банда - барабанист, басист, китарист - започнахме и лека-полека да се поувличаме от рок-звученето. Всъщност последните авторски композиции са направени съвместно с музиканти, с които сме работили. И по този начин самите ние като изпълнители и автори се изграждаме и се развиваме в тази насока. Дълго време сме били представяни като класически музиканти и сме изпълнявали чужда музика. За нас беше предизвикателство да започнем да създаваме своя собствена музика, да имаме своя визия за това как искаме да звучи нашата музика.

Заедно сте от 2001 г., а дебютният ви албум се появява сега - 10 години по-късно. Може ли да се каже, че това е период, в който сте търсили себе си?

Радина: Точна така, да. Може да се каже, че през тези години ние самите чисто технически явно сме имали нужда от това време. В интерес на истината идеята за албума назря преди години, но поради ред причини сега ни се удаде възможност да го реализираме. Но както един приятел казва - „Няма стара и нова музика, има хубава и лоша".

„Nova" -  това е рок-албум с класически елементи и инструменти или по-скоро компилация от  класически произведения, примесени с рок-рифове?

Радина: Не, няма класически произведения. Албумът е смесен - парчета, които са изцяло с рок звучене и въпросните песни с фолклорни теми, които носят едни по-романтични мелодии от първите години от създаването на групата. Част от композициите са на един композитор, който за съжаление вече не е сред нас - Захари Рашев. Много са красиви. Мисля, че в този албум освен заклетите метъл фенове много други хора от различни възрасти ще намерят своята музика, своята любима песен. Имаме и съвместни парчета с 2 певици. Едната е Елица Тодорова - всички я знаем и сме я чували. Прекрасен глас. Пасна много добре на нашата песен „Молитва". Другата певица е Дени от „Екстремум", която е много готина банда.

А трудно ли е да се работи с изпълнители от други стилове? Има ли разлики във вижданията за музика или творческият процес тече гладко и естествено?

Нора: Първо, ако има разлики, те биха довели само до положителен резултат и това би било една градивна ситуация. Второ, нашата музика е смесица от различни стилове и няма сблъсък. Напротив, това винаги води до нови идеи -  и за следващи парчета, и за промяна в момента. Така че винаги е положително едно такова сътрудничество, в което има различни идеи.

Два пъти сте свирили на една сцена с Apocalyptica. Какво беше усещането?

Нора: Страхотно!

Радина: Ние направо не бяхме на себе си, особено първия път. Видяхме ги за първи път на живо по време на саундчека... и емоцията беше неописуема. Страхотна! Но това беше и особено голяма отгвороност, защото излизхме да подгряваме една мега яка банда - Apocalyptica!

Явно сте й големи фенове...

Нора: Да. Ние всъщност черпехме от тях вдъхновение преди това  и срещата ни беше сбъдната мечта за нас. Буквално.

Радина: Абсолютно! А след това имахме официална вечеря, организирана от общината. Тогава имахме и възможност да си говорим с тях, а това вече беше повече от мечта. Те са много готини хора, много идеи можеш да почерпиш от тях. Дейни, работливи, правят страхотна музика. И, разбира се, основните теми се въртяха около музиката и за това как се работи в чужбина и в България.

Трудно ли се работи в България? Много родни музиканти са обезверени...

Радина: Трудно е. Общо взето сам трябва да вършиш повечето от нещата. За съжаление и въпросът с финансите не е много цветущ. Но в крайна сметка всеки, който има желание да се занимава с музика, успява по някакъв начин, воден от това си желание. Няма как да бъде като в чужбина - там нещата са много по-организирани, машината е много по-добре смазана. Тук при нас може би трябва да минат още доста години, за да се оправят нещата и да има продуцентски компании, които да застанат зад изпълнителите.

Нора: И да не се налага изпълнителите да се занимават с всичко, от което първо няма как да разбират, и второ - не им е работа. Ние общо взето цял живот правим нещо, в което се стараем да сме най-добрите . А в един момент се получава така, че за този концерт например нямахме време дори да репетираме заради организирането на всичко останало, а не е редно да се случват така нещата.

Музиката, която искате да правите, има ли публика у нас?

Радина: Аз смятам, че има.

Нора: Има публика, да. Видяхме много положителни реакции от хората, когато клипът започна да се върти, така че има публика. За съжаление не виждаме подкрепата на медиите, които би трябвало да лансират всякаква нова българска музика, която се появява.

На  феста в Каварна през 2008 г. много от хората бяха отишли не само заради Apocalyptica, но и заради вас.

Радина: Да, така беше. Когато поднесеш на хората нещо ново и различно, това няма как да не се отрази положително. До голяма степен проблемът в България е, че това разнообразие не се предоставя. Няма как да разчиташ, че всеки един ще търси сам новото. Разбира се, хората с по-алтернативно мислене по отношение на музиката успяват да намерят изпълнителите, които да харесват, и музиката, която да слушат. Но за масата от хората разнообразие не се поднася и фокусирането става в един определен стил - поп-фолк . Самите медии не помагат за това хората да разбират, че всъщност се случват много други неща. И така се завърта един непрестанен кръг, от който, надявам се, все някога ще излезем.

Дразнят ли ви или ви ласкаят сравненията с Bond?

Радина: Осъзнахме, че вече няма как да избягаме от това клише. Факт е. Дори и във Vbox хората, които чуха парчето и гледаха клипа, направиха такива асоциации, както и с Apocalyptica... Многократно. Макар че ни сравниха и с Nightwish и с кои ли не още групи.  Явно фактът, че сме четири жени с такъв тип инструменти, чисто първосигнално напомня на хората за Bond, но всъщност като се заслушаш и загледаш, няма абсолютно нищо общо.

Нора: Аз не знам защо трябва да е ласкателство да те сравняват с някой друг. Да, добре, те са световноизвестни. Но всеки си върви по своя път и ние се надяваме да оставим наш собствен белег зад гърба си. Не знам защо сравнението да е ласкателство. Според мен като цяло това е едно ограничение - да видиш нещо, да чуеш нещо и винаги да гледаш да го сравниш с нещо друго. Да, вярно е, че в 21-ви век по-трудно се случват нови неща, вече е било измислено какво ли не, но това не значи, че когато видиш или чуеш нещо, трябва веднага да възкликнеш : „А, това ми прилича на еди какво си или еди кой си!" Всеки в днешно време се опитва да направи нещо свое и мисля, че хората, когато ни гледат на сцена, виждат и усещат новото. Защото ние просто се раздаваме, ние даваме душата си. За нас удоволствието е именно когато сме на сцената.