Stand.bg

В продължение на седмица съвременен танц от цял свят беше разхвърлян из столичните културни места  - нарочно, за да ни увлече, за да препрочитаме книжката и да се питаме  „а днес накъде?" Sofia Dance Week 2011 отново накара София да се движи леко по стъпките на тялото, движението, мисълта, на казаното и на премалчаното, на танца, на театъра, на изкуството, на участието и на гледането.

Съвременният танц казва толкова много, но това много е толкова трудно за разбиране. Често, движението на тялото, случайният шум или вик, нарочното мълчание издава нещо, което иначе остава неизказано. Тоталното обяснение е невъзможно, тоталната интерпретация е непостижима. Автор, изпълнители и публика сякаш търсят заедно смисъла, който никога не е абсолютен. Единственото свободата претендира за постижимост - във физическия пърформанс на танцьора, в ума на зрителя и в енергията, която разиграват помежду си.

ASA

ASA е първият български проект за съвременен танц  с участието на артисти от цял свят, което извиква в съзнанието неограничеността на самата концепция - стилово, музикално, нормативно. Различните националности преплитат и различни индивидуалности и разбирания за танца.

Чисто телесното изкуство на владеене на тялото, на извиване в естествени и неестествени посоки разговаря с компютърното, с дигиталното преформулиране на живота. Вратите на сцената създават усещането за граница, за вход и изход, а хората преминават през тях, променяйки себе си. Безличното насекомо се превръща в красива пеперуда с медиатор телата на мъж и жена. Пеперудата излита, умножена по безкрайност от компютъра, и засипва цялата сцена. Броящите хора се разминават като бързащите нули и единици, само че с малко повече възможности - до десет.

Back

Огледалото е счупено, а всяко парче отразява част от човешкото тяло в образа на мъж, загубило целостта си. Сцената се разлива като течен кристал при всяко движение, трептене или жест. Телата се разливат заедно с нея, задвижвайки красиви неопределени визуални фигури. Деконструкция на съществуването, на общуването, на физическото и психическото. Едно връщане назад към простотата, към необяснимото с думи, към изразяването с движения. Артистите танцуват сами, по двойки, по тройки - синхронът прескача между  тях и разменя телата им, за да формира друго съзвучие. На фона на прекрасно нежна класическа музика, огледалото отново ставя цяло, този път в образа на жена.

Sideways rain

Бразилският хореограф Guilherme Botelho сътворява един истинки шедьовър на съвременния танц. Неспиращо движение прекосява сцената в телата на 13 танцьора, които лазят на пръсти, вървят, бягат, търкалят се, замръзват за момент и отново тръгват. Еволюцията на човешкото, разбъркала етапите на развитие, прескача от движение в движение, от възраст във възраст. Скоростта на живеене, устремена в еднопосочни линии, подминава общуването, контакта, допира. Забързващото темпо увлича погледа, движещите се до лудост тела го хипнотизиорат до безвремие. Липсват осезаемо начало и край, само пределно силно въздействие на сетивата. Уникално.

Тъй рече Заратустра

Проектът на Мила Искренова и балет „Арабеск" е съвременен диалог с Фридрих Ницше. По един крайнто интуитивен и въздействащ начин мислите на философа вдъхновяват интерпретация през танца, през движенията на телата. Проследен е търсещият дух на мъдреца по пътя към усъвършенстването. Танцьорите се въплъщават в едно колективно тяло, преминаващо през различни състояния и образи, отразяващи по съвременен начин идеите на Заратустра. „Човек е едно въже, вързано между животното и Свръхчовека - въже над бездна" - прочетеният в началото цитат в края вече придобива истински смисъл и живо въздействие.

Big Mouth

Повече театър и по-малко танц в сблъсъка на индивидуалност и колективност в израелското общество. Хореография, стилизирана до стъпване в синхрон, улавя погледа в началото и те кара да следваш танцьорите в тяхното неотклоняване от начертаната предварително траектория. Погледът се раздвижва, когато един щастлив атом се отделя от системата и започва да отстоява своята личност. На фона на израелска военна песен, тя вика без глас. Това е Big Mouth, колкото и да се разтвори, устата крещи без звук. Започва една нежна борба-грижа, в която обществото се опитва да привлече обратно разочарованата индивидуалност. Безуспешно.

Electro Kif

Закриващият спектакъл на Sofia Dance Week се отдели от целия тон на събитието, за да ни представи един electro dance пърформанс от улиците на Франция. Естетиката на танца вече е по-разбираема, но също толкова въздействаща. Невероятно богатата вселена на urban танците се разкрива от осемте танцьори, всеки от които със собствен стил и креативност. Театрализирането на уличните движения в един училищен ден  - те танцуват литература, танцуват баскетбол, танцуват контролно, танцуват обяд, танцуват междучасие. С много чувство за хумор, изумяваща пластичност, страхотна едновременност на движенията и разновременна индивидуалност. Невероятен финал на един много силен фестивал.