Stand.bg

На 23 години Ангел Симитчиев има свой собствен ембиънт проект - Mytrip, както и още няколко колаборации в същия жанр. Освен това свири на бас и е вокал на 3 хардкор/метъл банди - Expectations (бас), Throat Fisting (вокали) и  Everybody Hates This (вокали). Междувременно участва и в два колектива, които се занимават с организирането на концерти в страната - Amek (drone/noise/ambient) и For The Kids Booking Bulgaria (hardcore/metal).  Главният ни повод да си поговорим обаче е предстоящото трето издание на Ambient Festival, на който ще се изяви с проекта си Mytrip.

Когато преди 6 години започна да се занимаваш с музика, имаше ли конкретна насоченост или знаеше, че нещата ще се разпростират заради многото ти интереси?

Тогава исках да се занимавам конкретно с Digital Hardcore, по примера на гигантите Atari Teenage Riot. Исках да правя ритмична електронна музика и в същото време достатъчно екстремна. Уви, техниката, с която разполагах, не ми позволяваше и така започнах да се занимавам с неритмична електронна музика. Днес вече не желая да променям насоката си.

Мислиш ли, че липсата на „живи" инструменти вреди на електронния жанр? Moby например държи да се знае, че записва лично всеки звук преди миксиране?

Не ми пука дали някой е изсвирил барабаните, които ползва в песента си, не ми пука дали сам е отишъл в пещера и е записал звука от крилете на прилепите там или е намерил семпъл в интернет. За мен важното е крайният резултат. Ако ми хареса музиката, всичко друго е без значение.

Има ли генерални противоречия между различните стилове музика, с които се занимаваш?

Не смятам, че е редно музиката да се дели по какъвто и да е начин, освен за удобство например. В момента съвременната музика е хибрид от какво ли не и това е напълно нормално, тъй като тя е явление, независимо от класификации, категории и каквито и да е условности. В тази връзка съм повече от щастлив, когато успея да прокарам ембиънт елемент в хардкор или метъл композиция. Смятам, че трябва да има трансфер на концепции, дори чисто идеологични, между стиловете. Стига крайният резултат да има естетическа стойност, никакви граници нямат значение.

Третото издание на Ambient Festival ще е придружено от късмотрежно кино, отворена книжарница, вегетарианска храна. Смяташ ли, че е жанрът е свързан със специфична култура?

Ембиънт е прекалено широко понятие, за да мога да го обвържа с конкретна културна или социална група. Въпреки това със сигурност за възприемането на тази музика е необходима определена настройка, настроение и подходяща среда. Всички малко или много слушат ембиънт без дори да го осъзнават, тъй като реално никога не може да се намираш в перфектна тишина - околната среда звучи в ушите ти, въпросът е доколко това ти доставя удоволствие, натоварва те или просто не ти прави впечатление. Ембиънт музиката е възприета като фонова музика в театри, филми и може би именно по този начин трябва да бъде представяна, докато хората открият нуждата в себе си да я слушат без тя да бъде съпровождаща друг тип изкуство или продукт.

В тази връзка какво мислиш за тази сцена в България?

Сцената тук е доста малка, но би било пресилено да кажем, че не съществува. Обаче в последните пет години алтернативната електронна музика я няма никъде освен в интернет. Вече три години организираме и изнасяме малки концерти в София, опитваме се да се свързваме с нови хора, но продължава да има сериозен недостиг на артисти, които са склонни да представят музиката си на живо, да издават албумите си и като цяло да правят нещо повече, за да прескочат етапа „bedroom musicians" и "online artists". Въпреки това съм оптимист, особено след като Bluba Lu възродиха легендарния Ambient Festival след 6-годишна пауза. Откакто се занимавам с музика, ми е било мечта да се случи това - много се надявам това събитие да отвори нови възможности, да доведе нови хора в сцената и да мотивира всички, които по някакъв начин сме въвлечени в този тип музика.

Какви са амбициите ти като музикант?

Основната ми мотивация да правя музика е за да не полудея. Необходимост, от която не мога да избягам, освен ако не изгубя слуха си. Всичко останало, което правим - организирането на концерти, издаването на музика, е с идеята да превърнем България в по-добро място за живеене за самите себе си. От музика и концерти никой не печели тук, това е ясно. Може би ще дойде момент, в който и това ще се случи. Засега идеята е да живеем на място, което да отговаря на нуждите ни от култура и изкуство по адекватен начин за века и времето, в което живеем.  Правя го и защото ми е интерсно да се занимавам, въпреки че много хора казват „губиш си времето", „никой не оценява", „и това ще мине". Аз просто правя нещата си. Не ме интересува дали са популярни или не. Нямам против да свиря пред двама човека на концерт, със сигурност нямам против да свиря и пред 200.

В този ред на мисли мислиш ли, че има нарочен стремеж от представителите на жанра сами да ограничават публиката си, за да останат „ъндърграунд"? Отворен жанр ли е ембиънта?

Има го този момент, огромна част от артистите сякаш са дотолкова свикнали да бъдат ъндърграунд, че са го приели едва ли не за изискване и част от концепцията. В крайна сметка обаче това няма нищо общо с музиката и по никакъв начин не трябва да бъдат поставяни ограничения и това изкуство да се представя само пред определен кръг хора. То така или иначе е достатъчно специфично и колкото и публичност да има, няма как да стане прекалено популярно.

Какви са очакванията ти за фестивала на 29 април?

Музиката на всички проекти, които ще свирят там, е оригинална и различна, но въпреки всичко едно нещо ги обединява. От скромност ще кажа не най, но със сигурност това са едни от най-актуалните, алтернативни и интересни имена в България в момента. Събрани на едно място, в една вечер - доста добър вариант за всеки, който иска да разшири музикалните си възприятия. Надявам се и възраждането на една страхотна традиция в комбинация с много нови и интересни имена за българската ъндърграунд музика да е достатъчен фактор да се съберат хора.