Stand.bg

Rock'n'Roll-ът е едно от тези понятия, които трудно подлежат на еднозначна дефиниция. Дали е музикално течение, мироглед, поведение, мода, отговорът винаги се изплъзва, защото Rock'n'Roll-ът е дума, която няма как да бъде речниково „обуздана". За да внесем малко ред в хаоса, редно е да се допитаме до проповядващите тази религия. Дами и господа, на вашето внимание са Иво и Боряна или по-конкретно Long Evilo и Tiki Monk - диджеи, собственици на промо-агенцията Go citizen! и стоящи зад култовите значки Karanapo. За стихийността на музиката, за 90-те, за ъндърграунд-културата в България и за надеждата, безсмъртна като самия Rock'n'Roll.

Какво ви провокира да се фокусирате върху конкретен тип музика - Rock'n'Roll-a? В днешни дни понятието "Rock'n'Roll" се пришива към какво ли не.

Иво: Ами това, че цялото ми детство през 70-те е минало под неговият знак - все пак родителите ми и техните приятели бяха 100% Rock'n'Roll поколение. За мен Rock'n'Roll е обширно като Тихия океан понятие и аз винаги съм търсел в него първичната стихийност - тоест музиканти, които не подлежат на опитомяване.

Боряна: Rock'n'Roll-ът винаги е бил голямата ми страст. С навлизането на интернет и отварянето на границите пред нас се откри една невероятна съкровищница със страхотна музика, за която преди това само можехме да гадаеем и да мечтаем. Тук включвам, от една страна стари записи - огромно количество сингли, албуми и компилациии на изпълнители от почти всяка точка на земното кълбо, от друга - съвременни групи, които по нищо не отстъпват на най-добрите в Rock'n'Roll-а от 50-те и 60-те и доказват, че тази подлудяваща музика продължава да живее и да се развива с пълна сила! Така че какво по-хубаво от това да се гмурнеш в кацата с меда! За къкъв Rock'n'Roll става дума - суров, необуздан, чувствен, страстен..

Респектиращата ви музикална култура е неоспорим факт. Ако трябва да се подходи енциклопедично към музиката, какви определения бихте дали на музикалните разклонения, от които се интересувате? 

Иво: Rockabilly, Surf, Garage, Beat, Power pop, Glam, Proto Punk, Pub Rock, Punk Rock, Psychobilly, Mod Revival, Street Punk, Garage Punk, Garage Revival, но да не забравяме и подценяваме корените в Gospel, Blues, Country, Jazz, Hillbilly. Както и Soul музиката по-късно, изключително свързана с Rock'n'Roll-а. 

Боряна: Бих добавила 50's Trash desperate r'n'r, Instrumental Surf & Hot Rod, Twist, 60's Punk, по-късно понятието се налага за придобилия пуполярност 70's Punk, a онзи див и суров американски r'n'r от 60-те бива наречен Garage, Speed Rock - тук включвам групи като, Motorhead, Peter Pan Speedrock, Zeke, Turbonegro, Guitar Wolf...  

Освен, че сте DJ-и, имената ви се свързват с gocitizen.net и значките Karanapo. Разкажете повече.

Иво: Рекламата в добри ръце е много силен инструмент на културата. За да достигнат до хората съществени мисли, идеи и образи, освен звук и музика е необходим компактен и мобилен визуален носител. И точно тук се появяват картичките, постерите, значките, нашивките, фланелките, а по-късно и интернет. Така някак спонтанно и от само себе си се оформиха блогът gocitizen.net и линията Karanapo. 

Боряна: Всъщност най-същественото в случая е агенцията Go Citizen - booking & promo, която се появи през лятото на 2007, като продължение на Seven Day Weekend - booking & promo (2005-2007). И при двете агенции основната цел беше организирането на концерти, но поради различни фактори и обрати в момента Go Citizen е преди всичко "промо" под формата на DJ партита, разпространение на инфо и създаване на промо материали - значките Karanapo, постери, флаери. Надяваме се, Karanapo действително да се развие като линия, която да включва най-различни продукти, което пък от своя страна да подпомага идеята за повече Rock'n'Roll на живо!

Кога се оформи цялостната идея за заниманието с музика, и то съвсем специфична? И как се случи първият ви досег с нея? 

Иво: С настъпването на така наречената демокрация изплува нуждата от устроени откъм музика сборища, тоест барове и клубове. Около това се събрахме четирима приятели и 93-та година се появи клуб Chaos, по-популярен като Калното или Пънка. Това е началото на, така да се каже, професионалните ми занимания с музика. 

Боряна: Когато се запознах с Иво по време  на втория му клуб „Три Уши", дори не подозирах как ще се завърти колелото на живота ми... Известно време след това бях въвлечена в тази какафония - партита, концерти... и много Rock'n'Roll през цялото време! 

Трудно ли е да се проправи път за такава музикална култура в България? Комбинацията от фактори като малко пространство, гигантски нездрав интерес към масовата култура плюс някои неприятни черти от бг-манталитета определено пречи. Как се справяте с подобни спънки? 

Иво: Ако кажа че е лесно, ще излъжа, но обнадеждаващото е, че има не малко мислещи хора с интерес към любимите ни стилове и че постоянно се появяват нови и нови лица. Справяме се просто като продължаваме напред. 

Боряна: Много трудно. Първо поради липсата на традиция около тези стилове тук и поради почти пълната липса на български музиканти които правят такава музика и увличат хора след себе си. Справяме се, защото въпреки всичко публиката усеща кога й се предлага нещо силно и интуитивно протяга ръце към него. 

Като хора, за които музиката очевидно е повече от ценност, какво мислите за клубния живот в страната? И какво бихте променили на драго сърце, ако имате възможност? 

Иво: Само ще кажа, че в момента тук, в София, има неистова нужда от ПОНЕ един нормален клуб с музика на живо! Ако можех, бих променил мисленето на собствениците на така наречените клубове в момента или бих отворил отново собствен. 

Изживява ли Rock'n'Roll-ът ренесанс? Във времена, в които музиката се „шляе" свободно из онлайн-пространството, а мейнстриймът е способен да унифицира всичко, каква е ситуацията с него?

Иво: Rock'n'Roll-ът, за който говорим, изживява постоянен ривайвъл благодарение на инди-лейбълите и не може да бъде всмукан от мейнстрийма. Както казах, тази музика не може да бъде опитомена, а ъндърграунд са музикантите, които са прекалено странни за масите. 

Може ли да очакваме подобен тип музика да бъде по-често чувана на живо в България, под формата на концерти например? The Bullets вече бяха тук, Koffin Kats също? 

Иво: Може, когато се появят условия за това. 

Боряна: Разбира се. Съвсем скоро на фестивала на късометражното кино в Балчик ще можем да чуем отново гръцките рокабили зверове Тhe Bullets, както и една уникална американска банда, смесваща garage rock и soul - The Bellrays. Фактът, че организаторите канят тези групи, означава само едно - интерес към този тип музика започва да се появява и няма начин да е иначе. На клубно ниво обаче ми се струва, че ще мине още дълго време, докато подобни концерти започнат да се случват регулярно и целенасочено. За всичко това са нужни освен ентусиасти, които да се хвърлят в работата, както каза Иво, условия и средства...

Встрани от музикалната сфера - къде в другите изкуства намирате вдъхновение? Ако не се занимавахте с музика, как щяха да стоят нещата в професионален план? 

Иво: Във всички, но най-вече в постер арта и комикс графиката. Занимавам се с трите паралелно. 

Боряна: Аз съм архитект, поне засега, при мен музиката и архитектурата не са особено свързани, но кой знае... 

Какво бихте си пожелали в близко бъдеще? 

Иво: Повече сборища и поне един ИСТИНСКИ КЛУБ! 

Боряна: Спокойствие и алтернативни възможности. 

А какво всъщност не  ви попитах? 

Иво: "Има ли надежда?" - Да, както винаги - хлапетата! 

Боряна: „Какво ви пречи?" - Предразсъдъците и страхът. А няма време за такива глупости, защото животът е кратък, а неизслушаната музика седи точно пред нас и чака да я грабнем и да й се наслаждаваме до края!