Stand.bg

Вили Попов (китара), Петър Пейков (китара), Олег Шулев (бас),Еленко Петрoв (барабани) и Максим Стоименов (вокали) са добре познати на българската алтернативна рок сцена покрай бандите Der Hunds, КПД-0 и Mental Architects. Идеята за събирането им като GRДD е да създават рок музика, която говори за „загубените" поколения, станали жертви на прехода между две социални системи. Действията на групата целят да докажат, че в природата загуба на енергия няма и въпреки липсата на дишаща културна/социална политика у нас все пак има хора, които са недоволни и се борят за достъп до умовете и сърцата на хората. Засега с дебютното EP „Град като GRДD", предстоящи клубни концерти и евентуален дългосвирещ албум през 2011 г.

Какво се крие зад странната комбинация от букви GRДD?

Крият се няколко неща:

1. Парчето на Baroness - „Grad"
2. КП(Д)-0
3. Истината че правим тип музика, която е много далеч от балканската култура, но все пак успяваме да се идентифицираме с нея, а буква А, изписваща се като „Д", е нашият начин да кажем, че не се опитваме да се представяме за западна банда, а че правим каквото правим и много добре знаем къде се намираме.

Всеки от вас идва от различна група. Беше ли трудно в началото, докато напаснете различните навици, придобити от другите банди?

Динамиката на писане и репетиране са различни при всяка група. Смятаме, че опитът от работата с различни хора ни е научил всеки един от нас да е бъде по-търпелив и по-толерантен към другите членове на групата, както и към самия процес,  от което печели само музиката.

Често говорите за влиянието на града върху музиката. Но дали градът зарежда или напротив - изхабява твореца?

От двете по много. Главно от нас зависи как ще пречупим всички впечатления, ситуации, които градът носи. Нашата нагласа е да бъдем позитивни, защото ако разглеждаме града като сиво и мрачно място, което само задушава хората, ще бъдем твърде заети да се депресираме, за да може да пишем песни.

Музиката ви рисува градския пейзаж и носи силни социални послания. Смятате ли, че младите хора в България имат желание за подобен протест срещу  сегашната ситуация?

Времето на организираните протести и глобалните промени, които хората могат да донесат, е отминално. Реалността ни в момента се задвижва от малки ядрени реакции на субкултурно ниво, които бавно носят прогрес  на тези, които го желаят. За добро или  лошо стремежът към щастие и „успех"  се е превърнал лично преживяване, а не социално. За нас е протест и успех това, че продължаваме да свирим.

Какъв е градът, за който пее GRДD?

Такъв, какъвто си го направим.

А каква е връзката между "Люлин" и Лондон?

По-мръсни или по-организирани, градовете си приличат по отношението на  хората с присъщите на културата им нюанси. Има текст на Pink Floyd  - „Quiet desperation is the English way." . Хората в Люлин също понасят с достойнство съдбата си, но май не са толкова тихи.

Има ли според вас някакво съживяване на рок сцената в България?

Ако говорим за концертния живот - да имаше много събития, които по някакъв начин дърпат вниманието на средния човек към рок музиката, концерти на Metallica, AC/DC и т.н. , но докато хората не започнат да рискуват и не проявят желание да търсят нови групи и да ги подкрепят, ще продължим да се въртим в омагьосания кръг, в който свирим само за приятели и за хора, които ни стават приятели, защото идват на наши концерти - което все пак е супер, ако целта ни е да правим музика, а не да изкарваме пари с музиката си. Рок сцена е имало, има и ще има, докато има хора, които предпочитат да хванат инструмент, а не джойстика на Guitar Hero.

Какво предстои след "Град като GRДD"? Концерти, дългосвирещ албум?

Концерти по клубове в България и евентуални записи на дебютния ни албум през 2011 г.

Може да чуете GRДD тук.