Stand.bg

Едва ли има човек на Балканите, интересуващ се от музика, който да не е чувал за музикалния фестивал EXIT. Създаден преди повече от десетилетие, всяка година той привлича изпълнители и меломани от всякакви националности. За ценителите на качествените мелодии EXIT е своеобразен празник, но за организаторите той е много повече - идеология, стрес, начин на живот. За музиката, проблемите, Facebook, политиката и всичко по между им си поговорихме с Боян Бошкович, който е един от създателите на събитието. 

Неведнъж си казвал, че ако в началото сте знаели как точно ще се развие EXIT, едва ли щяхте да се захванете с този проект. Защо?

Ако знаех колко трудно е организирането на това събитие, наистина едва ли щях да го повторя. Отнема твърде много усилия и време да промотираш една толкова прогресивна идея в общество, което чисто и просто не е толкова... прогресивно. В това число не включвам само сръбското общество, а Балканите като цяло. Тук повече се акцентира върху турбо фолка и етно музиката. Например, в Сърбия подобен жанр се използва, за да се промотират войни, развалени морални ценности и много агресия. С подобни условия няма да е лъжа, ако кажа, че за нас от EXIT тези години си бяха едно истинско приключение. Вече виждаме светлината в тунела, но все още ни остава да извървим още път.В никакъв случай не се оплаквам. Обожавам работата си и начина си на живот. Просто е много стресиращо на моменти.

В какво се изразява този стрес?

Има случаи, в които полицията не разбира самата идея зад събитието и се налага ние да я образоваме за това какво точно представлява EXIT и как би следвало да се отнасят властите към нашата публика. Фестивалът на моменти e труден, защото имаме доста конкретна политика. Ние сме против агресията и насилствeното налагане на определени възгледи върху хората. Не одобряваме дадени политици и наистина ненавиждаме ксенофобията. Заради тези ни идеи, които не бихме заменили, а и не искаме, през годините ни се е случвало какво ли не. Били сме заплашвани, били сме арестувани, били сме съдени. Това определено не са най-спокойните условия за работа.

Заговаряйки за скандали, наскоро дори и Facebook страницата ви пострада. Какъв е твоят коментар?

Знаете ли, конкретно за това си мисля, че ни хакнаха страницата, защото смятат, че е забавно. И наистина, ако не пишеха тези политически съобщения от типа на „United States of Albania", можеше и да е забавно поне за феновете там. Лично според мен тези хора, които и да са те, го направиха, тъй като страницата ни разполага със сериозен брой почитатели, които ни следят. Както знаем, ако искате повече реклама, ви трябва по-голяма аудитория. В тази връзка Facebook страницата ни е страхотно поле за изява. В конкретния случай обаче се получи повече от грозно. Това е все едно да пребиеш най-доброто и кротко дете в класа. Ние бяхме против Милошевич, бяхме част от студентското движение, борим се срещу насилственото налагане на дадени режими в Сърбия, бяхме арестувани, проведохме гладна стачка... Затова и ни беше повече от обидно да видим статус, написан изпод чужди пръсти, със съдържание „We can never forget". Ако наистина не сте забравили, отидете в някоя интернет търсачка и се поразровете относно EXIT. Но да се пишат толкова крайни изказвания и то от наше име, е безобразие.

Всяка година Exit избира тема, която тази година е „We Share". Коя обаче е била най-проблемната тема за фестивала досега?

Не мисля, че има трудна тема. След като я изберем, нещата определено се развиват много плавно и хармонично. По-трудната част е самият й избор. Винаги организираме голям дебат, на който се нахвърлят различни актуални идеи. Понякога дори прилича на война - седнали сме на огромната маса и всеки защитава своята тема. Когато обаче достигнем до общ консенсунс, всичко е някак гладко и лесно. Не е трудно следването на дадена идея, трудното е намирането на такава. 

А какво точно представлява и съдържа тазгодишната концепция „We Share"?

Основното, което ни подтикна да предпочетем това мото, е, че усещаме как обществото ни страда от липса на солидарност. Замислете се, думата share (споделям) има много и различни значения, доста символика се крие в нея. Ще дам и конкретен пример: само в Сърбия има около 2,5 милиона Facebook потребители. Това е огромен процент от населението. Всеки един от тях има в профила си онова малко бутонче share. Всеки споделя нещо с останалите. Оттам ни дойде и идеята за мотото. Искаме всички да споделят по между си. Не само актуалните за определена група новини. Да се споделят пари за интересни идеи и проекти. Да се споделя музика. Бихме искали да представяме на аудиторията ни продукцията на стойностни и талантливи изпълнители и да я разпространяваме за феновете безплатно, като това не оказва негативно влияние върху качеството на продукта. Бихме искали да споделяме знание. Затова и през април ще проведем една много интересна конференция в Белград, където всеки ще може да научи повече, да развие себе си, а защо не и да сподели с другите. Много се вълнуваме за това събитие, защото си мисля, че ще е нещо наистина различно и креативно. Ще представим над 2 000 талантливи млади хора на още поне толкова идейни и успешни имена. Имаме потвърдени участия от представители на Google, MIT и много други места. Ще е доста интересна сплав от креативни хора, които заедно ще представят идеи и ще обменят опит.

Нека обаче се върнем малко към EXIT и музиката. Кои са изпълнителите, които все още не са стъпвали на сцените на фестивала, а бихте искали да видите?

За съжаление не бихме могли да поканим някои наистина големи във всяко отношение на думата имена от музикалната сцена. Затова и предпочитам вместо да мечтая за даден изпълнител, да помечтая за една конкретна част от крепостта, където провеждаме фестивала. Наистина имаме нужда да разширим малко границите на събитието. Ако успеем да превърнем тази част около къмпинга в още една сцена, ще достигнем капацитет от около 50 000 души. Така биха ни се отворили възможности още повече да развием самия фестивал и да го направим дори няколко пъти по-вълнуващ за публиката. 

100 лева - промоционална цена на билетите за EXIT