Stand.bg

Първото издание на фестивала, обединяващ основни ядра на градската култура - ON! Fest (4G), премина успешно, оставяйки приятен послевкус след себе си. Един от акцентите в тридневната фестивална програма бяха графитите - уличното изкуство отдавна е маркирало градските пространства, допринасяйки към индивидуалността на всяко едно от тях. Brus (Италия) и Soten (Дания) бяха двете чуждестранни графити-звезди от екипа на Molotow, които гостуваха на ON! Fest (4G). И докато графити покриват стени и фасади със скоростта на светлината, двамата ни въведоха в същината на сложния иначе стрийт-арт, изтъквайки негови базисни характеристики.

Кратко представяне?

Brus: Аз съм Brus, от Италия, 30-годишен графити артист. Не мога да се похваля а художествено образование, въпреки че изкуството е основното ми професионално знаимание.

Soten: Soten, също 30-годишен, родом от Копенхаген,  Дания. Изкуството е основното ми препитание, макар че имам техническо образование.

Кога започнахте да се занимавате с графити?

Soten: Аз започнах през 1997 г., а Brus малко по-късно - през 2001 г. Спомням си, че бях адски впечатлен от един ъндърграунд филм, който гледах благодарение на мой приятел. Казваше се „Style Wars" - днес е особено популярен в нашите среди.

Brus: Кварталът в Рим, където живея, беше за времето си едно от първите места в града, където графитите намериха своя сцена. Всеки ден, навсякъде около мен, виждах нови и нови графити-примери. Нямаше начин да не се поддам на чара на това изкуство. Така започна историята ми на графити-артист.

От днешна гледна точка графитите все повече изплуват на повърхността, подавайки глава над ъндърграунда. Къде всъщност трябва да бъде тяхното място, трябва ли изобщо те да са „затворени" само в едно пространство, видими само от определен ъгъл и от определени хора?

Soten: Мисля, че с течение на времето графити едновременно се превърнаха както в част от ъндъргаунда, който е винаги наличен, така и от градската култура, която е винаги видима, над повърхността, широко публична. Графити се промъкнаха в други творчески индустрии - те могат да бъдат улично „платно", част от текстилната индустрия, рамкирана картина в галерия. Графити се разду като понятие, то е почти всеобхватен термин. Големи компании започнаха да използват графити за своите рекламни кампании, същото важи и за всякакви корпорации, които искат да се легитимират успешно сред поколенията именно с помощта на нещо толкова изкушаващо като визия и послания, каквото представлява графити изкуството.

Дали има конкретна причина за растящата популярност на графити като артистична дейност?

Soten: Трудно е да се каже. Но сигурното е, че полето на графити расте с всеки изминал ден. Появяват се все повече нови артисти, все повече нови техники и стилове. Това може би е съвсем естественото развитие на този тип изкуство. Да не забравяме, че корените на графити идват от рисуването върху влакови композиции, чрез които образът и текстът пътуват, обикалят места, представят се пред различна публика и така прибавят нещо ново и друго към първоначалната си същност. Постоянна еволюция.

Има ли графити артисти, от чиято работа се възхищавате?

Soten: Разбира се. Но най-важното за това е изкуство е това да покажеш себе си чрез него. Егото играе голяма роля тук. Важно е твоето послание, твоят начин на изразяване, твоите думи, облечени със спрей. Вече се запознахме с българската група графитери, с които ще работим заедно по време на фестивала. И мога да кажа, че те са добри.

Къде е поставена тънката граница между графити като изкуство, като форма на себеизразяване, като художествен акт на социален протест и обикновеното „драскачество", често приравнявано до вандализъм?

Soten: Това е доста сложен въпрос. Винаги ще има малки деца, които ще се упражняват, драскайки по стени. Когато стартирах с графити, аз не бях наясно относно същността им, относно философията зад това изкуство. Просто виждах как някой изписва името си със струя спрей върху вагон. Години по-късно нещата се наместиха, артистичният момент се появи след безброй упражнения.

Проблемът с графити, първосигналният, е, че масово публиката иска да види шарен образ, а не просто монохромен надпис. А всъщност изографисването на името ти е класическият графити-пример. Трудно е да убедиш публика, която е така да се каже разпиляна - тя минава по улицата, свива зад ъгъла и вижда графити. Не винаги е подготвена, не винаги разполага с база данни, не винаги има време да се замисли. Оценката е моментална - или възмущение или възхищение.

В моята страна няма определни закони, които да защитават графити като форма на изкуство. Въобще северните страни страдат от подобна нетолерантност от страна на правителствата спрямо някои форми на изкуство. Това е и чарът на графити - винаги ще се появяват нови и нови хора, с нови и нови опити. Ограничаването им не е адекватна мярка, напротив, то би настървило още повече едн артист, забраната би вдъхновила още повече един новак в бранша. Все пак това е художествена анархия, бунт чрез образ.