Stand.bg

Една от най-емблематичните банди за световната денс сцена през 90-те години е само на броени дни от първото си участие в България. Apollo 440 са зареждащи, луди, енергични, непредвидими. С Noko от групата успяхме да поговорим доста откровено относно разликите в съвременната музикална индустрия с облика й от преди една и две декади, негативно ли се е развило това изкуство през последните години, както и, разбира се, все още ли бандата „не говори за дъб".

Вие сте група, известна не само със своите авторски записи, но и с ремиксирането на изпълнители като Manic street Preachers, U2, Puff Daddy. Какво предпочитате - да творите музика или да миксирате и облечете наново нечия чужда мелодия?

Наистина не мога да говоря от името на колегите, но определено в по-ранните дни на Apollo 440 да ремиксираш нещо чуждо си беше един вид предизвикателство. То бе начин да откриеш нов звук, да твориш, да експериментираш с нотите. През последните две десетилетия този вид „създаване на изкуство" се промени, измениха се „правилата на играта". Новите технологии направиха ремиксите нещо наистина елементарно на принципа на copy/paste. Изгуби се креативната нишка. Златната ера на ремиксите е зад нас. Феноменът на Soulwax „Too Many DJ's" дефинира изминалите десетина години доста точно. Затова и вече не е интересно. Разбира се, при един ремикс отново имаме налице огромни очаквания, но за мен това вече не е приоритет.

Коя от песните ви би посочил като най-добрата в дискографията ви и коя - като някоя, която би искал да презапишеш по различен начин?

Фаворитът ми е „Pain In Any Language" от втория ни албум. Наистина няма нищичко, което бих променил в това парче. Етапи като създаване и записване на дадена песен, осъзнаването на смисъла й и дооформянето на идеята много рядко водят до първоначалната визия, която си имал в главата.  Това, разбира се, е както позитивен, така и негативен факт. А относно парче, което да ми се иска да бяхме записали по-различно - наистина не мога да се сетя за някоя наша песен, която да е чак толкова лоша, че да сънувам кошмари заради нея.

Голяма част от феновете ви сочат парчето „Ain't talking about dub" като едно от най-емблематичните и успешните в кариерата ви. Все още ли не говорите за дъб и защо?

 Ние „не говорим за дъб" от доста години. Заговаряйки отново за алхимическата спойка, при която всиччко се нарежда по най-точния начин в най-точното време, трябва да обележа, че именно тази песен беше повратен момент за нас и все още значи много. Очевидно, не само за групата, но и за почитателите ни е така. Затова мисля, че би било повече от неуважително, ако не я изпълняваме. Пък и все още се забавляваме, докато я свирим.

Вашата музика е използвана в продукции като „Да изчезнеш за 60 секунди", „Човекът паяк", „S.W.A.T". Има ли филм, за който ви се иска да направите песен?

Винаги има една особена тръпка, когато записваме парче за определен филм. Особено ако музиката ни е използвана интелигентно в страхотна лента и се слива адекватно с дадения момент. Така се ражда един допълнителен драматизъм на филма. Едни от най-добрите кино моменти се създават именно по този начин. Дейвид Линч и Мартин Скорсезе са стигнали до съвършенство в използването на този похват. Би било страхотно някой от тях да прибегне до наша песен като допълнителен ефект.
Всъщност първата ми любов винаги е била и си остава именно филмовата музика. Имам някакво лично вманиачаване по твобите на хора като Енио Мариконе, Джон Бари и Бернард Хермън. В момента работя по саундтрака към новата лента на брилянтния френски режисьор Ерик Валет „La Proie".  Сюжетът проследява историята на сериен убиец и ще бъде по екраните в началото на 2011 г.  Вече съм работил с Валет по ноар трилъра „Une Affaire D'Etat", който излезе през 2009 г. 

Apollo 440  са силна фигура в съвременната денс сцена. Ставали сте свидетели на редица промени и трансформации в музикалния бизнес и в частност - този жанр. Какви са плюсовете и недостатъците на посоката, която е поела музиката напоследък?

Огромните промени, които настъпиха, онлайн консумацията, интернет влиянието и фактът, че в днешно време всички са се ориентирали към хвани-миксирай-пусни, коренно промени облика на индустрията. Когато започнахме кариерата си, денс сцената не бе нищо повече от определени хора, които се оглеждат за следващата по-добра крачка напред, следващия „хит", който да ги изпрати отново в музикалните им лаборатории в търсене на дори още по-добри парчета. Имаше един общ, негласен консенсус за това как да се развива нивото на изкуството. Според някои ние се появихме като свързващото звено между „рок" и „рейв" феновете. Ако нещата, които творяхме, бяха както рок, така и с точния бийт, единствено небето ни бе граница.
Сега обаче нещата са много по-специфични и музиката, която се създава, ограничава. Тя е създадена от и за хора, които не желаят да погледнат отвъд доста оскъдните си интереси и предпочитания. Това не е нещо, което можем да заклеймим категорично като „добро" или „лошо", просто е различно от преди. Изчезна идеята, че можеш чрез денс мелодията си да докоснеш различни по типаж хора. В момента всеки е своеобразен специалист в областта си.  Хубавото на днешната музикална сцена е, че е доста по-лесно за един изпълнител или продуцент да извади продукцията си на пазара. Оттук обаче и идва негативният оттенък, тъй като в момента има прекалено много некачествени неща.
Не че се оплаквам. Всичко си е ок, просто трябва да си малко по-напорист, за да излезеш на предните позиции.

В България идвате по покана на фестивала Spirit of Burgas. Свирили ли сте с някоя от бандите, които българските меломани ще видят тази година и знаете ли нещо за това събитие?

През 90-те имахме общи участия с The Prodigy. Ще бъде забавно отново да излезем на една сцена. Приятна изненада е да видим сред участниците имена като Andy C, който ще ни покаже своите D&B творения на втория ден. За самото събитие съм чувал от редица репортажи и наистина нямаме търпение да станем част от него.

Пълна програма на Spirit of Burgas