Stand.bg

През 2008 г. нюйоркският фотограф Андрю Мур заснема пустеещата чакалня на безлюдната централна гара в Мичиган. През 1988 г. от нея отпътувa последният влак. 22 години по-късно тя изглежда така, сякаш все още отчаяно чака своите пътници, своите влакове.

През 2010 г. Мур издаде книга, събрала в себе си образите на днешен Детройт, в който витаят призраците от златната ера на Хенри Форд и автомобилната промишленост. 30-те фотографии от "Detroit Disassembled" (правени в периода 2008-2009 г.) са изложени за първи път в Akron Art Museum, Охайо. На 28 август в The Queens Museum of Art се открива и изложбата на Мур "Detroit Disassembled: Photographs by Andrew Moore", организирана от Akron Art Museum.

Експозицията е съпътствана и от други работи на Мур, дискутиращи темата за разпада на градски пространства и постапокалиптичните състояния, настъпващи след това - Куба, Русия след СССР.

Снимките на Детройт са всъщност визуален документ за обитателите на тези градове, чезнещи в него или завинаги тръгнали си оттам. В пустеещото полицейско управление на пода са пръснати материали от дела за убийство, заподозряните за което няма да бъдат намерени; кабинетът по химия в местната гимназия напразно очаква своите студенти; книги в градската библиотека хващат бавно плесен; къщи, загубили своите обитатели, биват погълнати от флората, която преобразява някогашния град в тиха гора.

Според Мур, това, което той прави, не са просто снимки на рушащи се сгради. Основната му идея е да покаже как урбанистичният елемент естествено е претопен в природен такъв. Градът се руши, но природното процъфтява.

Кураторката Барбара Таненбаум, която работи към Cleveland Museum of Art, е един от организаторите на изложбата на Мур. Тя сравнява фотографите на американеца с графиките на Джовани Пиранези от 18 век и с платната на Каспар Давид Фридрих от 19 век, изобразяващи рухнали църкви. И според нея заснетото "умиране" на градското кореспондира с промените, които изживява модерният човек вътре в себе си.

Родом от Кънектикът, Мур се премества в Ню Йорк през 80-те г. Нощите си прекарва в бродене из манхатънските улици, снимайки променящия се ежеминутно мегаполис. И някъде из тези занимания се заражда интересът му към това, което той определя като "живот във флуксус". "Обичам места на трансформации, места, в които се случват размествания, преустройки, където процесите на съграждане и промяна са видими с просто око". Обсебен съм от пространства на разпада, от изоставени обекти, в които все още се чува ехото от стъпките на отишлите си хора". Като визуален пример Мур дава фотографиите си на хаванската опера, продължила съществуването си като гараж за колела.

Детройт обаче е пример от друг калибър. Някогашна емблема на модерния американски живот, символ на величието на капитализма и струящото от него благополучие, днес градът е печална сянка на самия себе си.

През 2008 г. Мур е поканен от французите Yves Marchand и Romain Meffre да ги придружи на фото-екскурзия до т.нар Motown. Към групата се присъединява и роденият в Детройт Шон Дьор - тийнейджър, изследващ изоставените сгради в града.

Общо три книги със снимки отбелязват фотографската задруга на четиримата: "Ruins of Detroit" на френските фотографи, "Lost Detroit: Stories Behind the Motor City's Majestic Ruins" с фотографии на Дьор и "Detroit Disassembled" на Мур.

Мненията относно художествената стойност на фотопроектите са полюсни. Мнозина граждани на Детройт определят този тип фотография като "порнография". Градският упадък е принизен до празно клише, а документирането му е воайорство.

Музикантът Джак Уайт, който е роден в Детройт, смята, че този тип фотография е низък опит за "обезсмъртяване на трагедията на Детройт", който е сведен в публичността до гаснещ градец с деградирали обитатели.