Stand.bg

В мъглата някъде изплува образ, уста отвори, нищо се не чу и пак в мъгла потъна. 

Още в началото на представлението сетивата на зрителите са изострени от силния аромат на горяща хартия. Хор (Пенко Господинов) изгаря лист подир лист, крачейки замислен по сцената на Сфумато, потънала в полумрак и пушеци. Тъмница, или не, по- добре звучи затвор, наречен още Дания. Там, където в една друга история (а може и да е същата, не знам) се случиха случки, след които останаха няколко трупа и един норвежки благородник, понастоящем крал на този затвор.

Малко по- късно се разбира какво се е случило и след това идва ред на учудването и въпроса „Какво сме разбрали?".

Представлението на Георги Тенев и Иван Добчев рови из тъмниците и гробовете на Кралството, където Принц датски се пита дали да бъде или не. Проект, който поставя и оставя няколко базисни въпроса около дешифрирането и интерпретирането на автентичната пиеса „Хамлет".

Кой е Хамлет, бил ли е той там по времето на зловещите случки? Хамлет или Хорацио, Хорацио или Хор? Кой отключи лудостта на Офелия с любовта си? Защо всички стражи и най-вече Рейн (Христо Петков) не спират да говорят за ситуацията в Кралството, гледайки Хор с питащи и очакващи погледи? А Хор, от своя страна, е потънал в мисли и чувства, отнесени към адресата на своите изгорени писма.

„Фортинбрас е крал на Дания, не познавам такъв датчанин, Хор", „Да живее Дания!" - думите на стражите и тези на Англичанина (Малин Кръстев) минават покрай него като ехо на фрази,  разпадащи се в тъмнината. За Хор съществуват само любовта и смъртта, които през цялото време витаят из сцената и задават други въпроси.

„Ще тръгнеш ли Хор, или ще останеш?", „Ако се качиш на кораба, Хор, ще можеш ли да слезеш?", „Кажи, Хор, идваш ли?". Хор надига ръка и изпива съдържанието на чашата на един дъх. След краткотраен гърч тялото му се издига плавно над сцената. И пак мъгли обгръщат условното пространство (решено картина по картина, от Даниела Олег Ляхова, внушително и въздействащо), през което се процежда силует на ходещ труп.

Трупът говори на Хор с човешки глас,  докато мъглата се сгъстява. През  цялото време, зрителят трудно може да определи кое, как и къде всъщност се случва. Реалност ли са ситуациите или са оживели фикции в съзнанието на Хорацио? Сънува ли  или лудостта на Офелия (Елена Димитрова) го е обвила с копринените си воали? И някъде измежду всичките енигми, Хор изчезва, за да се появи отново, изцапан с кръв и с кървав поглед.

В лепкавия и влажен мрак, фигурата му се движи и пита. Един глас и един труп го приканват: „Прегърни ме Хор". А този, който гледа, седнал пред сцената, може би се чуди: „Къде си вече Хор, с кого говориш?", ти призрак ли си или плътна сянка?

"Завръщане във Витенберг" ТР Сфумато

С участието на: Пенко Господинов, Явор Бахаров, Антонио Димитриевски, Йордан Биков, Христо Петков, Малин Кръстев, Елена Димитрова

Проект на: Иван Добчев и Георги Тенев

Музика: Асен Аврамов

Костюми: Даниела Олег Ляхова

Хореография: Мила Искренова

Сценография: Даниела Олег Ляхова