Най-успешният испаноговорящ певец Хулио Иглесиас ще пее в София на 13 юни в „Арена Армеец".
Ако отговориш правилно на въпроса, може да спечелиш покана за
© Iain McKell, 2011
Живот в каравана, живот на път. Всеки ден започва и завършва на различно място. Установеността е непознато понятие. Водещо е желанието за пълна свобода, която предлага пътуването без цел и посока.
"Новите цигани" - това определение носят хората от малкото "племе" съвременни номади, чийто делник Иън Маккел фотографира. Артистът прекарва близо десет години сред хората с караваните. С много от тях той обособява силни приятелства, свидетел е на израстването на мнозина.
Събрани в книга, снимките не бива да се разглеждат единствено като документ за един особен начин на живот, стремящ се да избяга от капаните на нормалното съществуване. За Маккел проектът е много повече "лично преживяване", отколкото тип социално ангажирана фотография.
Всичко започва през 1986 г., когато Маккел се запознава с пътуващите мотористи, наричащи се "Конвоят на мира". С течение на времето конвоят изживява своята еволюция от гледна точка на това да бъдеш "в крак с новото време". Номадският начин на живот, домът-каравана, смесването на пънк и хипи култура, остава определяща характеристика на тази общност. Наред с това обаче, всички разполагат с мобилни телефони, лаптопи, имат профили във фейсбук. Постоянното пътуване и моментното акустиране не са откъснали "племето" от модерния свят и промените, които се случват в него.
За Маккел ромските корени на тези хора до голяма степен са определящи за това да бъдат "хора на път". Караваните им са теглени от коне. Облеклото им е издържано в стилистиката на циганската култура въпреки че външният им вид е крайно еклектичен. Приличат на конекрадци, на пирати, на хипи-принцеси, на безработни илюзионисти и "арт-пънк" бонвивани. Самият Маккел достатъчно дълго време е работил в сферата мода и реклама. Естетиката, която проповядват новите му приятели не му убягва. Напротив - именно тя носи очарованието на самобитността им.
Според Маккел магнетизма на тези "нови цигани" се крие именно в способността им да балансират между съвременност и прастари традиции, в умението им с лекота и страст да смесват културни практики от различно време, съхранявайки пълната си свобода, обръщайки гръб на материализма.