Stand.bg

Серж Танкиан изглежда е еклектична личност не само на сцената, но и в живота. Колкото и смачкан да си от много алкохол, малко сън и преумора, той е в състояние да те „презареди" с доброто си настроение и позитивизъм. Няколко часа преди запомнящото му се изпълнение на Spirit of Burgas успяхме да обсъдим арменския космополитизъм, мъртвите души, които „избираме" да управляват живота ни и има ли шанс да го видим отново със System of a Down.

Това първото ти посещение в България ли е и какво знаеш за Spirit of Burgas?

Ако трябва да съм честен - само каквото прочетох в интернет. Когато ни поканиха на фестивала, си казах, че това е много интересно и различно предложение. Аз обичам фестивалните участия, а всеки фест си има своя специфика - различна сцена, различен бенд, различна публика. Европейските фестивали се различават от австралийските и новозеландските например. Фактът, че сцената тук е на плажа, ме предразположи още повече. Никога не съм свирил на плажа и си казах, че ще бъде много яко, ако го направя. Пък е и добър повод да посетя страната ви, да вкуся храната ви, да усетя културата ви. На турне нямам много време, естествено, но е добре, че ще видя малка част от вас.

В нашата страна има многобройна и задружна арменска общност. Имаш ли приятели арменци, които да са от България?

Не, но в Лос Анджелис имам няколко познати, чиито родители са оттук. Поколенията са различни, знаеш как е, но е хубаво и се радвам, че в България има толкова арменци, които са добре приети.

Седим тук на брега на морето и не мога да не те попитам какво мислиш за нефтения разлив в Мексиканския залив? Цялата тази лудост, продиктувана от алчността на човечеството, ще има ли някога своя край?

Мисля, че сме достигнали един краен етап в своето развитие като цивилизация и популация, употребяваща даденото й от природата, а то е на път да се изчерпа. Ако приемем, че хората са добри по презумпция, но трябва да бъдат унищожени, то това очевидно ще е грешна предпоставка, защото ние сме достигнали такъв брой, че благата на тази планета просто не са ни достатъчни. Но в края на краищата излиза, че май не сме толкова хрисими и в един момент ще трябва да си понесем последствията за всичко, което сме причинили на майката Земя.

Има ли „несъвършени хармонии" в твоя живот?

Връзката ми с музиката е перфектен пример за такава. Пиша аранжименти, композиции за оркестър, а никога не съм учил как се създава подобно изкуство. Когато съм обсъждал нещо, което се е пренесло от главата ми върху белия лист, с някой композитор и той ме е питал дали аз съм авторът на току-що чутото, му отговарям, че то просто се е родило интуитивно в творческото ми съзнание. Това е една несъвършена хармония, която много харесвам.
Има много подобни в живота ни - връзките помежду ни, връзката ни с природата, връзките между отделните държави.

Има ли начин да избегнем „избора" на мъртви души, които да управляват личния ни живот, кариерите, родините ни?

Всеки решава съдбата си, но трябва да изпитваме и известно страхопочитание към определени авторитети. Трябва да сме будни, да имам собствено виждане за нещата и едновременно с това да се стараем да намираме общ език със заобикалящия ни свят. Задължително е да сме истински и честни със себе си, ако желаем да сме щастливи.

Има ли шанс догодина отново да те видим в Бургас, само че със System of a Down?

В живота винаги има шанс за всичко...