Stand.bg

„Праехидно" тъче на няколко стана едновременно. Амбициозно, взискателно, на моменти повече, отколкото може да поеме (текстът, не публиката), но в никакъв случай отвлечено или подиграващо се с елементарните театрални норми за „коректност".

Вглеждайки се в специално направения за целта блог на http://praehidno.wordpress.bg/, може да се заблудим, че става дума за студентски проект, наблъскал цялата позната на авторите му култура на едно място и разчитайки на фрагментарността да замаже липсващите логични връзки. В действителност „Праехидно" е много по-разтревожен като послание и много по-гледаем като външен вид. Авангардният контекст, в който е предпочел да се представи, не говори никога за себе си - така антитеатралната атмосфера на студио Suspacious не носи специален символен заряд, мултимедията е почти стандартна, а най-причудливият похват е включването на песни, впрочем добре кореспондиращи с цялостната по(д)лудяваща обстановка.

Пиесата е посветена на редките и застрашени видове. Такава е проехидната, за чието изчезване никой не мисли, докато тя самата е загрижена за своята суета. Такъв е и Тед Качински - моделът на гениален, но крехък мозък, извървял учудващо прекия път от учен на най-високо ниво до измамен от обществото аутсайдер.

Използвайки историческата фигура на Качински, спектакълът се опира на неговата биографична справка, за да очертае много по-универсалната объркана фигура на учена. За него, призвания да разбере реалността, тя най-малко съществува, защото когато има пробойна в теорията му, единственият начин да се справи е като изкриви реалността чрез измислянето на нови „частици". На тази крехкост е противопоставено обществото, чакащо своя космически асансьор. То няма да забележи, ако настъпи случайно последната останала проехидна, а бунтът на хора като Качински ще тълкува като скандален, защото „той на практика не съществува - не плаща сметки, даже пари не тегли от картата си".

Така шизофренно се сменят роли в движение, а първоначалните апокалиптични слова от Манифеста на Качински се потушават в общата весела истерия. Паралелните линии се редуват подчертано субективно, което донякъде обърква, но не е болка за умиране, защото не говорим за премислен опус ала Сфумато, а за театър, от който се очаква да е експериментален и „свободен".

И точно както отива на такъв театър - зрителят се задавя от поставянето на въпроси, без да иска (и да може) да им отговори. Онова, на което се научихме обаче, е, че ще внимаваме да не убием някоя проехидна по пътя.

"Праехидно" бе част от програмата на първото издание на Фестивала за свободен театър.

"Праехидно" от Здрава Каменова, Гергана Димитрова, студио Suspacious

Постановка: Гергана Димитрова

Сценография и костюмография: Елена Шопова

Музика: Тодор Стоянов - Ambient Anarchist

С участието на: Елена Атанасова, Надежда Панайотова, Богдан Казанджиев, Петър Мелтев