Stand.bg

Протестът се нуждае от собствен глас, който гръмко да заяви присъствието му. Общественото, а и личното недоволство, несъгласие, неудовлетворение са разгласяват първом във визуален аспект. Явлението на 70-те - пънкът - като музика и мироглед, е феномен със собствена визуализация, със собствен материален глас, със своя конституция. Обвивката на идеите, които пънкът проповядва (центробежна точка разбира се е Великобритания), представлява плакатно изкуство в същността си.

Припомняне на плакатната култура през 70-те  ще се случи в лондонската Haunch of Venison от 24 септември до 30 октомври.  Loud Flash: British Punk on Paper - Шон О'Хейгън за The Observer разказва.

През 1977 г. Тоби Мот празнува 14-я си рожден ден в легендарния днес лондонски пънк клуб - Roxy - в Ковънт Гардън. Съвсем ясно си спомня шумната, натъпкана, тъмна атмосфера, миризмата на цигари, пот, урина. По онова време той е част от банда хлапета, самоназовали се Anarchist Street Army, които прекарват дните си в независимия музикален магазин Recordsville. Именно там Тоби за първи път си купува 7-инчови сингли на популярни тогава пънк групи: "In the City" на Jam, "New Rose" на Damned, "White Riot" на The Clash, "Oh Bondage, Up Yours" на X-Ray Spex. Тоби започва да колекционира списания, флаери, плакати, изографисващи посланията на пънка, ковейки иконографията на течението.

В днешни дни Тоби Мот е артист и куратор. Колекционерската му страст към атрибутите на пънка под формата на хартия не е спирала от 70-те насетне. Той сам е стигнал до заключението, че стойността на пънк артефактите постепенно нараства.

В изложбата, посветена на плакатният лик на пънка, се включва и анархистична политическа образност, характерна за онова време, агитационни постери за сформиране на Национален Фронт в Обединеното Кралство, също и разпространяваните с цел привличане на британската младеж пънк графики и образи въобще. „Човек можеше да отиде на пънк гиг, например на Sham 69, и да бъде едновременно разтълкуван като привърженик на Антинацистката лига или като член от Националния Фронт. Това бяха изключително агресивни и полюсни политически и културни времена. Мисълта за екстремното винаги дебнеше наоколо" - споделя Тоби.

Същият смята, че пънкът винаги е бил погрешно интерпретиран от историците на рока, които придават свръхинтелектуалност на значението и контекста му, и от кураторите, които непрестанно обвързват артистичните му практики с предходни авангардни течения. Ироничното, що се отнася до предстоящата изложба, е че академичните есета, придружаващи я, също попадат в този капан. Споменават се футуристите, ситуационистите, Баухаус, Анди Уърхол.

„Пънкът беше това, което беше. Не се нуждае от цялата тази логорея. Джейми Райд, който създаде постерите на Sex Pistols е с бекграунда на училище за изкуства през 60-те и без съмнение е запознат с историята на анархистичните арт-течения. Но в голяма част от случаите става дума за хлапета от предградията, снабдени с ножици, фотокопия и лепило. Визуалното изкуство на пънка, се закотвя точно там, където се закача и музиката му: направи-си-сам-и-направи-си-на-мига-поведението. Беше адски проактивно време, абсолютната противоположност на днешната консуматорска поп култура. Всичко беше бързо, агресивно, заменяемо, яростно въстание срещу скучния живот във Великобритания през 70-те".

Персоналната колекция на Мот включва няколко оригинални постера на Джейми Райд (сред  тях е легендарният плакат „Never Mind the Bans", рекламиращ скандалното британско турне на Sex Pistols през 1977 г., когато славата им е толкова голяма, че няколко общини забраняват концертите им ). Налични са и работите на легендата Линдър Стерлинг, създала облика на сингъла "Orgasm Addict" на The Buzzcocks, както и плакати, служещи си с работи на легендарните фотографи Пени Смит и Кейт Саймън, стоящи зад митологията около The Clash.

Мот разбира се цени най-вече „анонимните" артефакти от колекцията си, продуцирани в малки тиражи от запалени тийнейджъри. „Това са части от  мъртва вече култура. Но са ясен знак за същността на пънка. Днес няма как да си представим банда, представляваща опасност за една нация. Тогава всички мислехме, че действаме в името на бъдещето, но пънкът в действителност беше последното дихание на една следвоенна радикална култура".

Именно Тоби Мот е куратор и дизайнер на изложбата, която цели да обхване агресивния сблъсък на пънка с културните, политическите и социалните ценности на онова време, и да покаже наследството му.

Изложбата ще бъде придружена и от сборник от 128 страници с есета по темата и факсимиле на едно от първите пънк списания.

Haunch of Venison се намира на адрес: 6 Burlington Gardens, London W1S 3ET. „Loud Flash: British Punk on Paper" е от 24 септември до 30 октомври.

Пънк изкуство - що е то?