Stand.bg

Историята: Париж през пролетта. Млада двойка, решила да разнообрази американското си ежедневие с пътуване до най-романтичния град в света. Всъщност без очакване за много романтика.

Авторът на холивудски кино сценарии с амбиции на писател Гил (Оуен Уилсън) търси вдъхновение за първия си истински роман. Годеницата му Инез (Рейчъл Макадамс) пък се оглежда за поредната находка из магазините на Париж, просто защото не може да се намери в САЩ.

Двамата придружават родителите на Инез на бизнес пътуване - сноби, които Уди Алън не пропуска да въвлече и в новата си лента. А като фон на безкрайните ресторанти и шопинг разходки се прокрадват плановете за сватбата им. 

Уж случайна среща със съмнително близкия приятел на Инез Пол и неговата съпруга отвежда младите по следите на парижките забележителности. Невероятните парижки булеварди, галерии, музеи, паркове и площади са показани сред серия от комични ситуации, осмиващи професора по всичко Пол, отегчението на Гил от интелектуалната префърцуненост и опиянението на Инез.

И всичко напомня за типичната американска романтична комедия, докато градският часовник не удря полунощ. Гил се изгубва някъде из очарованието на нощните улици и тръгва на едно пътуване с ретро автомобил, което го отвежда към онзи Париж на истинските интелектуалци, писатели, художници, кафенета, клубове.

20-те години в Града на светлините го срещат с младия Скот Фицджералд и съпругата му Зелда и го правят свидетел на страстната им любов, за която е чел в книгите. Сблъсква се с Хемингуей, който по-късно пише  „Ако си късметлия да живееш в Париж като млад мъж, където и да отидеш по-късно в живота си, той остава с теб, защото Париж е един безкраен празник".

Американската писателка Гертруд Стайн (Кати Бейтс) прочита романа му и му помага да намери себе си като автор. Среща се с Пикасо и се влюбва в една от неговите музи. Запознава се с Дали (прекрасно въплътен от Ейдриън Броуди), Матис, Бунюел, Т.С. Елиът, Коул Портър, Жан Кокто...

Следва пътуване още по-назад, към Бел Епок, където стои на една маса с Гоген, Дега и Лотрек.  Потъваме в размишления без отговор за Златната епоха, за изкуството, за миналото и настоящето, за магията.

Резултатът: След Ню Йорк и Лондон Уди Алън отново по блестящ начин ни показва собственото си очарование от град - Париж. Режисьорът ни въвлича в своята представа за Париж, разхожда ни из неговите туристически забележителности, които всеки трябва да посети някой ден, придава ни частица от усещането си за магията на града. И персонажите, и камерата, и музиката успяват да ни пренесат там, поне за кратко.

Образите във филма са натоварени с типичната за Алън комичност, мечтателност и лека разсеяност. Големите имена, разпръснати в главни и епизодични роли, сякаш са създадени само за да изиграят ролята, отредена им от режисьора в последния му проект.

Неслучайно именно този филм открива фестивала в Кан през 2011 г. И Париж не е случаен град, и полунощ не е случаен час.

Уди Алън не е за всеки, „Полунощ в Париж" - също. Много хора няма да разберат магичното във филма, много хора не са чували за великите артисти, с които той ни среща, но също толкова много биха дали всичко, за да се разходят в Париж през 20-те години, да седят на една маса с Хемингуей, да поговорят с Дали за носорози, да пишат и да се забавляват със Скот Фитцджералд, да са в една стая с Пикасо...

Премиерна дата - 11 ноември