Stand.bg

Парижката седмица на модата определено демонстрира силен идеен заряд и разнообразни дизайнерски концепции за студения сезон през 2010/11г. Вчерашните дефилета, подобно на показаното предходния ден, изобилстваха от положително оценяеми дизайнерски решения. Доколкото това твърдение би могло да бъде изведено на обективна плоскост.

Ann Demeulemeester показа шикозна готическа визия с реверанс към вечния образ на femme fatale. Лъскави промазани материи, превърнати в шлифери с класически червен и черен цвят, костюми (сака и панталони), носещи обаянието на Марлене Дитрих. Основен акцент бе поставен върху масивните бижута, които със своя империализъм отнемат на облеклото самостойността, за да го превърнат в свой подчинен. Именно този аспект бе и причина за известни критики спрямо колекцията. Свободолюбивите дрехи под формата на видоизменени сака и широки панталони показаха духа на Ann Demeulemeester. Успешно решение се оказа и употребата на перата в тяхната сякаш изначална функция - маркери на лукса и разкоша. Свободно падащи върху тялото или увити около талията, „пернатите" структури намират адекватното си приложение. Внимание трябва да бъде отделено и на обувките - платформата не само е обект на фетишизиране, но и извиква онази masculine-частица в готик излъчването, която е отговорна за неустоимата смесица между мрачен сексапил и материализирана „жестокост".

За Rei Kawakubo и Comme des Garçons играта с форми и моделирането на материите не е революционен подход. Своята есенно-зимна колекция дизайнерката описва с две думи: „inside decoration". Свръхконцептуалният маниер на Kawakubo работи на пълни обороти. Обилна подплътеност, постигаща присъствието на изгърбени силуети, премоделирани тъкани, превърнати сякаш в телесни малформации. Все едно тялото е сглобка от възглавници. Понятие като женственост и сексапил няма как да присъстват в идейното поле на Kawakubo, тъй като никога не са били търсени от нея. Интересното при Comme des Garçons се таи именно в боравенето с понятия от друг тип порядък, носители на друг тип сетивност. Обеми, прорастнали в немислими ниши на дрехата, преиначаване на човешката фигура, обувки, сякаш от разтопен восък, препращащи към други нива на възприятието.

Jean Paul Gaultier показа силова еклектика, почерпена от култури и местни традиции. Колекция тип картография - Мексико, Мароко, Русия, Гърция припомняха за себе си от подиума. Активна употреба на цветове и аксесоари, типична за стила „Готие". Тюрбани, рокерски якета, огърлици, характерни за жените-масаи. Готие не може да бъде обвинен в симпатии към кича и липсата на конкретна последователност или плавно разстилаща се идея. В отсъствието на този подход се крие и очарованието на лейбъла. Основно оръдие на действие при Готие е именно разнообразието, мощно миксирано и поднесено като невъобразим и приятно налудничав тропически коктейл.

При Viktor & Rolf всичко опира до поднасянето на модата като спектакъл или по-точно като пърформанс. На техни дефилета модата не се показва в готовия си вид, а е презентирана в процеса си на случване. Самите Viktor Horsting и Rolf Snoeren присъстваха на catwalk-a през цялото време, помагайки на идеите си да се случват. Мащабните палта биваха бързо разглобявани и от съставните им части произлизаха други обекла. Всеки следващ модел обличаше на сцената компонент от облеклото на предхождащия я модел. Подобна грандиозна спектакловост няма как да бъде побрана в текст. Тя трябва да бъде видяна. Театралността на Viktor & Rolf е нещо невъобразимо и несъмнено ги поставя сред гениалните дизайнери на 21 век.