Stand.bg

От любов към играта и писането - първа част

От любов към играта и писането - втора част

Защо никога не съм чел твое интервю с някой известен спортист, не ти ли е интересен жанрът?

О, интересен ми е, разбира се, но винаги, когато съм интервюирал някого, интервюто неизбежно е прераствало в разговор, разговорът в анализ, анализът в очерк, есе или нещо още по-масивно. Проблемът е, че нямам умението да се дистанцирам от човека, с когото говоря. Да водиш умело интервю си е талант. Аз просто не го притежавам.

Има ли и каква е разликата във възпитанието и самосъзнанието на американските атлети спрямо това на тези от други краища на планетата?

Американците притежават силно развито чуство за индивидуалност, а идеята за победа на всяка цена е втъкана в ДНК-то им. Това се отнася не само за спортистите. Философията на оцеляването е манталитет в Щатите. Замисли се за произхода на тази страна, за генетичния басейн на нейния човешки ресурс. Кой оставя всичко зад себе си: страна, роднини, приятели, култура, живот, за да започне от нулата?! Или най-способните, или най-опасните, или най-отчаяните хора. Способност плюс отчаяние. Може би затова Америка е страна на такива екстремални контрасти. Много от тези контрасти определят и пейзажите на американския спортен живот.

Американските спортисти в повечето случаи имат много дисциплиниран подход към подготовката си. Те следват максимата, че когато са изтощени от трениране и са готови да се откажат, трябва да се замислят за това, че някъде там има човек, който ще тренира 15 минути повече от тях. Американецът се опитва да победи този съперник и в крайна сметка остава на игрището, докато не рухне и побеждава слабостта, заложена в самия него. Прословутият професионализъм е американско изобретение. Парите са могъщ двигател на всичко тук и американците разбират много добре механизмите на тяхното натрупване. Мотивация, дисциплина, структура и най-вече труд.

В NFL избегнаха локаута, какво обаче ще се случи в NBA? И въобще хората там не се ли дразнят на тези неразбории, които съпътстват почти всеки сезон най-популярните им спортове?

В NBA в момента сме свидетели на класическо равновесие на Неш. Това е икономическа аксиома и част от математическата теория на игрите. Проблемът е, че имаме двама еднакво силни участници в игра, в която изходът зависи от компромис. Нито един от играчите няма да получи преимущество, ако направи компромис. Ситуацията води до равновесие, което е пагубно за самата игра. Скоро и двете страни ще започнат да губят пари - някои ще трябва да направи компромис, но няма да стане скоро и няма да е лесно. При предишния локаут Лигата не игра чак до февруари. Тогава обаче играчите нямаха никаква амуниция, не бяха организирани и подготвени. Сега нещата са променени. Шефът на профсъюза Били Хънтър е въоръжил играчите, които от години чакат този момент и имат на разположение не само спестявания, но и други лиги по целия свят, в които могат да играят срещу прилично възнаграждение.

Що се отнася до феновете, те са много отвратени от цялата тази изложба на алчност по време на икономическа криза и гледат на сблъсъка между собственици и баскетболисти като на битка между ниски милионери срещу високи милионери

Какво е бъдещето на отборните спортове? Доминират тимове като „Реал" и „Челси" в европейския футбол, „Лейкърс" и „Хийт" в NBA, „Пейтриътс" в NFL, но въпреки това романтиката не е изчезнала благодарение на тимове като Уругвай (на Копа Америка), „Маверикс", „Брюинс"...

В американските професионални лиги съществува т.нар. „revenue sharing" (споделяне на доходите), което е много далновидно и внимателно калибрирано икономическо устройство за създаване и поддържане на спортно равновесие. Това е от изключително голямо значение за дългосрочното здраве на лигите. Отборите споделят приходите си, както и средствата, натрупани от телевизионни контракти, корпоративни спонсори и т.н. Друг важен механизъм за поощряване на конкурентоспособността е таванът на заплатите. Всеки отбор има право да харчи ограничено количество пари за заплата на играчите. Така се избягва опасността отборите от огромни градове с голям пазарен потенциaл да поглъщат автоматично, година след година, всички най-добри играчи в лигата. Подобен сценарий на практика би изпепелил шансовете за титла на отборите от по-малки градове. Тукашното общество е движено до голяма степен от идеята за стихийна консумация и натрупване на материален капитал, но въпреки това системата е осъзнала че е нужно да има равновесие и големите отбори са намерили сили да направят компромис. Самите те знаят колко е важно всеки да има шанс. Лигата е корпорация и играта е нейният продукт. Качеството му зависи от всеки един производител в корпорацията. Тук единствено в бейзболната лига (MLB) няма „revenue sharing", което изтезава феновете на тази игра от години и създава династии, базирани на купуване на мегазвезди на едро. Това отблъсква феновете и дискредитира самия спорт. Между другото, според мен ще дойде момент, в който и определени Европейски лиги ще трябва да се замислят за някакъва форма на подобно структуриране. Подобен подход ще ограничи постоянната миграция на играчи и ще доведе до най-прекрасното нещо в едно спортно съревнование - непредсказуемост.

Очаквайте продължение!