Stand.bg

„Август в Осейдж" е всъщност оригиналното заглавие на „Август в Оклахома" - една от новите пиеси в афиша на Народен театър. „Осейдж е най-големият окръг в Оклахома, познат в историята като „индианска територия", след това жадувана, богата на нефт земя. Това е центърът на сърцето на Америка" - споделя създателят на пиесата Трейси Летс в свое скорошно интервю.

Именно в сърцевината на едно голямо американско семейство прокарва корени разпадът. Той се загнездва там, поканен от ред удобни обстоятелства. Родителите остаряват. Старостта е не само физическа разруха. Тя разяжда и отвътре, съпътствана от болести, униние, самота, лудост. Децата отдавна са пораснали, напуснали са голямата фамилна къща, самите те са родители или копнеят да бъдат такива. Разпукването на семейната сплотеност за момент изглежда поправима „повреда".

Едно трагично по своята същност събитие обаче, разяжда семейната задруга. Бащата - Бевърли Уестън (Стоян Алексиев), обичащ да цитира любимия си Т.С. Елиът и обичащ алкохола, изчезва мистериозно. Майката - Вайлет Уестън (Бойка Велкова демонстрира изключителна игра, погълната напълно от образа на героинята си) е пристрастена към разностранни медикаменти, лекуващи рак на гърлото, депресивни състояния и всичко останало в този дух. Две от трите дъщери отдавна са напуснали голямата къща. Едната - Барбара Фордъм (Радена Вълканова) има собствена дъщеря - Джийн (Яна Титова/Теодора Кулева) и съпруг - Бил Фордъм (Валентин Ганев). Другата - Керън Уестън (Параскева Джукелова) се старае да изчисти остатъците от вятърничавост в себе си, опирайки се на връзката си с клишето „заможен мъжкар" - Стийв (Петър Попйорданов/Теодор Елмазов). Единствено третата дъщеря - Айви Уестън (Рени Врангова) е останала в родния си дом. Неврастеничка, тя съвсем логично се намира в живота с друг образ-аутсайдер - Малък Чарлз (Марий Росен), който е син на нейните леля и чичо по майчина линия - Мати Фей Айкен и Чарли Айкен (Албена Колева и Валентин Танев).

Сложната наглед семейна паяжина не е заплетен хаос от родствени възли. Напротив - представена е като логична, подредена структура. Дори на сцената семейството запазва своята хомогенност, дори в движенията си по нея. Цялостен организъм, разделен от обстоятелства, (не) винаги сглобяващ се наново при нужда. Извън този кръг от кръвни роднини и техните семейства е домашната прислужница Джона Моневата (Илиана Коджабашева/Ана Пападопулу) от индиански произход.

Изчезването на бащата събира семейството отново заедно. Задружността е изместена от малки, но остри катаклизми. Проблемите, и личните, и междуличностните, постепенно се надграждат едни над други. Малките порции скандал постепенно оформят един апокалипсис, от който връщане назад няма.

Пиесата на Трейси Летс и режисурата на Ясен Пеянков се вглеждат в обикновените човешки чувства, решения, грешки. На пръв поглед дребни нещица, които обаче са в състояние да подрият основите и на най-солидната семейна кула. Тривиални проблеми, предположими неразбирателства, чиято естественост размива границите между театър и реалност. Сякаш дочуваш ехото на собствените семейни дрязги.

Изключително впечатление прави отдадената актьорска игра на всички. Премереното дозиране на черен хумор и трагедийност напомнят почерка на Макдона. По много плавен и естествен начин актьорите играят като едно цяло, но и като отделни индивиди. Движейки се нагоре-надолу по етажите на голямата къща (функционална сценография на Васил Абаджиев), семейството постепенно чезне, деградира. Изплуват малки тайни, малки отрови. Четирите стени на дома не са в състояние да скрият прегрешенията, лошотиите, предателствата, лицемерието.

Членовете на семейството бавно метаморфозират в „дънни риби" (по думите на героинята на Бойка Велкова). Остава само следата от мъртвото семейно царство, осеяно с „кактуси" и „бодливи круши" (Т.С.Елиът) и екотът на безпомощен старчески хленч. Настъпилата без жал семейна драма се "излива" отвъд сцената - лепкава и прашна, като тревожно застиналото време през август..