Stand.bg

Нелсън Мандела никога не е искал да става президент на Република Южна Африка и му се е искало някой по-млад от него да се превърне в първия чернокож управник на страната. Това става ясно от нова книга, посветена на държавника.

В "Conversations with Myself" той разкрива, че е приел предизвикателството, единствено защото няколко от по-старшите лидери на Африканския национален конгрес (АНК) са му оказали натиск да го стори. "Станах първият демократично избран президент на ЮАР въпреки моята собствена воля", откровеничи Мандела.

Изданието, дело на фондацията „Нелсън Мандела", обединява лични писма, интервюта и непубликуваното продължение на автобиографията му, а освен това съдържа и предговор, написан от американския държавен глава Барак Обама. 

92-годишната икона на XX в. казва още, че ако е трябвало да избира, би предпочел да служи на новата южноафриканска държава пред това да заема какъвто и да е било пост в правителството или конгреса.

След като е бил заставен от един от лидерите на АНК обаче, му се е наложило да преосмисли позицията си. Въпреки всичко Мандела се съгласява да участва в управлението само за срок от 5 години.

На 11 февруари 1990 г. той е пуснат на свобода след цели 27 години прекарани в затвора, след като в страната започват големите промени. Техният пик идва през 1994 г., когато са проведени и първите демократични избори, в които участват гласоподаватели от всички раси и на които той е избран за първият висш черен управник на най-южната страна на континента.

Помиряването между черни и бели граждани на държавата е и основната задача на Мандела по време на президентския му мандат, който приключва през май 1999 г. В книгата са разгледани и доста подробно ефектите, които престоят в затвора е имал върху семейството му.

Мандела изразява болката и отчаянието си в едно писмо до бившата си съпруга Уини Мадикизела-Мандела, която е била заточена в отдалечен град и е била тормозена от полицията на апартейдния режим.  "Сякаш са ме напоили с озлобление, всяка част от мен: плътта ми, кръвообращението, костите и душата, са обхванати от горчилка, задето не съм в състояние да ти помогна в тези страшни изпитания, на които си подложена".

Мандела не спира дотук, а описва и как не е могъл да отиде на погребенията на майка си и сина си, който загива в автомобилна катастрофа през 1969 г.

В книгата обаче има и пасажи, които разкриват неувяхващото му чувство за хумор. В един от тях той разказва как, докато е учил в затвора, за да получи диплома за юрист (на 69 г.), е трябвало да мине и курс по латински. По този повод той заявил, че вече се е явявал на изпит по мъртвия език и вече е „забравил на практика всичко".

Не спестява също така, че от едно списание са му предложили $145 500 за негова снимка малко преди да излезе на свобода, но той е отказал.

"Никога не съм бил светец, нито дори според по-ранните схващания за определението, когато то е било разчитано като „грешник, който продължава с опитите си да се поправи", шегува се Нелсън по адрес на образа, който му е създаден, докато е бил в затвора.

Във въведението на книгата Обама пише, че това е историята на един мъж, който е бил готов да даде живота си в името на онова, в което вярва. "Предлагайки ни този изчерпателен портрет, Нелсън Мандела ни напомня, че не е бил безгрешен. Като всички нас и той е имал своите падения. Но точно тези несъвършенства трябва да вдъхновят всеки един от нас", прокламира първият чернокож президент на САЩ.