Stand.bg

Как би живял, ако не виждаше краката си? Ако главата бе направена така, че да не може да се накланя напред, но е съвършено функционална? Ако очите гледаха само настрани и нагоре и това е достатъчно, за да се ориентираш без чужда помощ? Напълно наясно си, че краката ти са там, овладял си движенията. Не ги виждаш, но ходиш. Пълноценен си. Как би протекъл животът ти при тези обстоятелства? Към какво би се стремял? Към семейство, деца и кариера... Или цял живот би се стремял да видиш краката си?

В поезия се превръща всичко, което попада в обсега на мечтите ти. Поезията е категория. Защото устремът предполага творене на идеи. Що за устрем има в една тракаща железария? Там всичко е ясно - бутала, клапани, болтове, гайки. Какво общо има устремът с това да завъртиш на стартер и шумната сбирщина от чаркове да се задвижи?

Всяка една от тези метални части си има име. И всяка от тях никога не е виждала останалите части от целостта си. Тази трагична равносметка ги прави съвършени в стремежа да задвижат голямото си "Аз". Правят го с един студен "металически" финес, с особена, машинна красота. Съвместният им труд ги превръща в значими организми. Заедно те се превръщат в движещо се единство. Стремежът е захранван от самосебе си.

Изложбата „Двигателят и неговата душа" на скулптора Анита Пенова ще се открие на 15 декември (четвъртък) от 18:00 часа в галерията в приземния етаж на ул.„Бузлуджа" 4-6, София.