Stand.bg

Изложбата, честваща 20-те години от създаването на бранда Maison Martin Margiela, вече е факт в Лондонската Somerset House, след като дебютира в антверпенския MoMU и триумфално повтори дебюта си в Мюнхен. Експозицията, която сама по себе си е гигантското CV на човека, стоящ зад марката, се превръща в самостойна хиперинсталация. Модата влиза в пространството на галерията, а зрителят става свидетел на необичаен спектакъл, в който присъстват неповторим декор, умопомрачителна сценография и отчетливи драматургични жестове. Разговор с тримата основни души, без които експозицията би била красива идея на хартия: Kaat Debo (куратор на изложби в MoMU), Bob Verhelst (сценограф за Maison Martin Margiela) и Claire Catterall (куратор в Somerset House).

Как се случи така, че започнахте да работите за Margiela?

B.V.: С Мартин бяхме състуденти и поддържахме контакти и след това. Винаги съм се интересувал от работата му и още след първото шоу на марката го попитах дали се нуждае от помощ. Така работя за лейбъла от 8 години.

K.D: Аз лично не съм работила с Мартин, но пък затова съм работила много с Боб. Движим проекти заедно още от пилотната изложба, с която се откри MoMU. И двамата знаехме, че 2008 ще е годината на Margiela, за това логично стигнахме до заключението, че трябва да потърсим Мартин.

 
C.C: Всъщност Боб е доказателство, че Мартин съществува (Martin Margiela е пословичен с отчуждеността си спрямо публичния живот и медиите - бел.ред.).

K.D.: За нас бе важно да работим с някой, който говори езика на лейбъла. Не всичко, което боядисаш в бяло носи етикет „Margiela". По време на първоначалните проучвания трябваше да отговорим на въпроса какви са кодовете, необходими за дешифрирането на този език. И Боб е идеалният човек, който би могъл да разреши загадката.

B.V.: Основен похват за Margiela е употребата на ефкта зрителна измама (trompe l'oeil - бел.ред.). Искахме да интегрираме този похват и в самата изложба. Без да превръщаме галерията в концептуален магазин на Margiela, а да вградим концепцията на лейбъла, придавайки й нов смисъл, нови възможности за тълкуване. Така за всяка от изложбите изработихме нови trompe l'oeil-ли, които си набавихме от стените на различни музейни сгради.

Ще види ли това шоу Мартин?

B.V.: Хм, той видя експозицията в Антверпен, както и тази в Мюнхен, така че предполагам, ще се отбие и тук.

K.D.: Това зависи от желанието на Мартин дали да прекара уикенд в Лондон, иначе не би се появил просто така.

С какво лондонската изложба е по-специална от предходните две?

C.C.: Самият ритъм е различен, тъй като физическите дадености на пространството на Somesret House естествено са различни от предходните помещения.

K.D.: Например сега е поставен акцент върху секцията с „раменете", тя е доста по-напред от другите. Формата на раменете е един от ключовите моменти в работата на Margiela. Той започва да твори в края на 80-те - ерата на обемните рамене. Но тогава той пое по обратната посока, неглижирайки тяхната изпъкналост и острота. По-късно обемното рамо бе възродено в колекциите му, по време, когато в тенденциите властва минимализираната естетика. Маrgiela постоянно си играе с обичайния силует, превръща „анархията" си в тенденция и после я заменя с противоположна на нея позиция.

Тази изложба ретроспектива ли е на Margiela или замисълът й е по-друг от обикновеното показване на артефакти?

K.D.: Става дума за нещо много повече от самите колекции на марката, става дума за целия бранд, за неговите концептуални магазини и как това изкуство излиза на пазара.

B.V. Изложбата се опитва да дефинира езика на Martin Margiela.

Къде се крие успехът на този лейбъл. Въпреки че е авангардна мода, произведеното от Margiela се котира отлично в комерсиален аспект.

K.D.: Ако отидете на парти на архитекти, артисти, дизайнери и т.н., ще забележите почти навсякъде четирите бели шева, характерни за Margiela. Две модни къщи се радват на подобен двойствен статут - практическа приложимост и авангардност - едната е Maison Martin Margiela, другата разбира се е Comme des Garçons. Margiela е единственият бранд, който не подписва произведенията. Но той е разпознаваем, притежава дискретна елитарност, и това е чарът му.

B.V.: Мартин е невероятно добър шивач. Колекциите му се правят   прецизно, парче по парче, така че можеш да носиш нещо, правено преди десет години с друг атрибут от последната му колекция например. Отделните „творби" разказват една дълга история и всяка дреха-дума е перфектно „произнесена", „написана".

K.D. Мартин е в състояние да сътвори много интересни продукти, но в същото време може с лекота да направи обикновено яке. Не всеки дизайнер притежава това качество. Можеш да твориш хипер-концептуална мода, само при положение, че имаш солиден бекграунд с познания за историята на модата. Трябва да знаеш как да конструираш нещо, преди да го деконструираш. Идеята, колкото и да е нестандартна, никога не е за сметка на опаковката й. Всичко при Margiela е фино, елегантно, удобно, независимо от тежката философия, през която се раджа дадената дреха.

Интервюто осъществи William Olivier.

Анатомия в бяло - Martin Margiela