Stand.bg

Hussein Chalayan принадлежи към поколението дизайнери, чиито творчески намерения не гнездят само в сигурното пространство на модата.

Турският артист създава не просто колекции от облекла. Той материализира идеите си посредством разнородни „тъкани" - хартия, светлина, пластмаса, но и музика, звуци, ритъм. Едновременно дизайнер, но и концептуален артист, който може да се похвали с успешно представяне на Венецианското биенале.

През 1993  г. на дипломното ревю като абсолвент на Saint Martin, Chalayan погребва буквално създадената колекция - заравя я в двора на градината си и я изравя след няколко месеца. Символичен акт, личен ритуал, доказателство за стриктното следване на собствени канони и замисли.

Иновативни методи по третиране на материите, интензивна употреба на технологиите, придаване физическа стойност на определени философии. Ето защо, когато се говори за Hussein Chalayan, мода и визуално изкуство се преплитат едно с друго, а зрителят е по дирите на една може би реална, може би илюзорна граница между двете.

Проектите на дизайнера всъщност конструират нов тип сетивност. Обектите трябва да се докоснат, те носят собствен аромат, извикват особен тип чувство.

Те присъстват по един непривичен начин. Дизайнерът се е поставил за цел да създава артефакти, туширащи напрежението между комерсиалните продукти и делата на изкуството. „Често правя абсолютно неприложими в реалния свят облекла, но наред с това създавам и такива, която практичност с удоволствие бих наблюдавал" - споделя Hussein Chalayan.

В това творческо решение се крие и трудността, която понякога възпрепятства работата му. Нерядко публиката обвързва фигурата и респективно творенията му с етикета „концептуална мода". А този етикет е обвинение в претенциозност.

Работите му са или твърде екстремни, или изключват възможността да бъдат „носими", тъй като са изкуство - тоест трябва да бъдат преди всичко наблюдавани, недокосвани, пазени, приютявани от галерии и музеи.

Рокля, съшита от материал, предназначен за направата на самолети, която променя формата си, регулирана чрез дистанционно; рокля, която е прорязана от множество лазерни светлини, своеобразен миниспектакъл на движението на светлината; модел в копринена рокля, въртящ се около остта си, разспръскващ наоколо вода - създава се ново усещане за живота около тялото.

„Белите петна", прокрадващи се в празното пространство, в паузите между нещата, съпротивлението, създаващо се между есенцията и повърхността. Това са нещата, които вдъхновяват Hussein Chalayan.

Най-новият проект на Hussein Chalayan ще бъде представен на 8 септември в лондонската Lisson Gallery. Дизайнерът споделя, че основната тема в експозицията ще бъде музиката и как тя получава своята телесност. Паралелно ще има още откъси от филми и скулптури, които ще кръжат около идеята за невидимото тяло. Музиката, според Hussein Chalayan, притежава сърце и живот, тя е поместена в собствена система, незрима за човешкото око.

Hussein Chalayan всъщност винаги се е интересувал от начина на присъствие на звука в своите модни проекти. Мелодията е движение. Светлина. Посредством ритъма създаваме картината.

Артистът възприема света на изкуството (онова изкуство, което е създадено с пазарна стойност) за твърде статичен, за ограничаващ. Това според него се дължи на индустриализацията на изкуството: „Където е намесен пазарът, там винаги рано или късно се настанява скуката. Независимо дали става дума за дрехи или маслени платна".