Stand.bg

Според местната легенда морето е потопило горите на Scissy в околността, оставяйки на повърхността само 3 скали - Mont Tombe, Tombelaine и Mont Dol, заобиколени от реките See и Selune. Не знам дали това е природен феномен. Но аз за първи път виждах подобно нещо - река, която се вие змиевидно между дигите от плаващи пясъци през деня, а нощем е част от плътната пелена на морето.

Този необятен залив, в който се намира Мон Сен Мишел, върху едната скала (на 83 метра над водата) напомня наистина на пустиня, където спокойствието е само илюзорно. Отвъд натуралната си сурова красота местността е пълна с непредвидими опасности за нищо неподозиращия човек. Често при лошо време и бури в района светкавиците са мигновено привлечени от най-малкото възвишение в тази равнинна плоскост, а гъсти мъгли падат внезапно и обвиват плътно полуострова, скривайки го сред плаващите пясъци.

По време на приливите водата залива полуострова и го превръща в остров, свързан с брега по укрепен път. Приливите в района са бързи и силни. Виктор Юго ги описва като „Толкова бързи, колкото галопиращ кон". Приливът тук идва със скорост метър в секунда. Той е непредсказуем и стига до 14 метра разлика между най-ниската и най-високата точка на водата. Приливите са два пъти дневно, което непрекъснато причинява смени на леглата на водата и образува "афектирани зони" - джобове от вода, в които солта реагира като подложен килим на "желе". Върху него се потъва по-бързо или по-бавно, в зависимост от твърдостта на горния пласт.

В разговор с гид от комплекса разбрах още, че първите заселници на острова са били северните морски хора - викингите, последвани от каноници - свещеници до 966 г., когато Ричард I, дядото на Уилям Завоевателя, ги изгонва заради лошо управление и ги заменя с духовниците от ордена на свети Бенедикт, идващи от бреговете на Saint Wandrille, близо до Rouen.

"Ora et Labora" - Почитай и Работи - е мотото, отразяващо правото на този орден, в който монасите е трябвало стриктно да отделят по 8 часа на ден за молитви, 8 - за интелектуална работа, 8 - за физически труд, и не е ясно колко за сън и почивка. Хранели са се 2 пъти дневно с хляб, зеленчуци и вино, като последните две са имали за цел да "стоплят и поддържат тялото". Количеството вино било точно определено от правилата на Бенедикт.

При окупирането на Нормандия от Франция, довело унищожение и опустошение по тези земи, кралят на Франция дал огромна сума на монасите за изкупление и спасение от греха и така в ранния 13 в., само за 17 години, те построили Merveille - Чудото, чрез който проект духовенството искало да символизира нивата на обществото в Средновековието в три близко стоящи архитектурни плана, всеки от тях на три степени, със символично и обществено значение. Тоест тройната фигура представлява символа на светото триединство от една страна и трите социални нива на Средновековието от друга.

"Западното чудо" включва манастира "Храна за душата", стая за преписване на свещени ръкописи " Храна за духа" и мазето " Храна за тялото". "Източното чудо" е съставено от трапезарията в манастира, салона за посетители и място за раздаване на помощи и милостиня. Третото чудо е било в проект за управителното тяло на монашеския орден, библиотека и конюшни.

Полуостровът е разделен на две селища - горно и долно - града с парижката църква, музеите, главната улица, ресторантите, хотелите и магазините. Първото селище е духовно-монашеско, което също има своя църква - абатство.

Достъпът до "Крепостта на вярата" е през 2 порти и трета с падащ подвижен мост като укрепващ елемент в защитата на "бастиона". Във вътрешната част от двора на манастира колонадите са с прецизна и фина обработка, създаваща рядка красота и екстремна изтънченост, дело на морски дърводелци.
За разлика от повечето християнски църкви, чийто главен вход е на запад към - Залязващото слънце, а олтара на изток към - Изгряващото слънце, тук в четирите краища на острова, съответно четирите посоки на света, са построени храмове, които основават платформата на бъдещия комплекс.

Сградата трябвало да онагледява желанията и начина на живот на отшелниците от ордена. Трите им архитектурни символа кореспондирали на нивата на обществото в Средновековието. Единични прозорци на първо ниво са тези, където са раздавали милостинята, двойните прозорци са помещенията за гости и тройните - монашеските части. В символиката на дъното са обикновените трудещи се, бедните и безпризорните, на второ ниво - тези, които напътстват, търгуват, управляват, защитават, ръководят, кралете и заможните хора. И на трето - духовенството.

Първоначално храмът е изграден в римско-нормандски стил, а след време възстановен в готически. Статуята на св. Архангел Михаил, защитник на острова (официално посвещението му е през 708 г.), е построена от парижкия скулптур Femiet в неоготически стил. Тя е висока 2,70 метра и е облицована изцяло в злато.

Атмосферата тук наподобява тази на Акропола в Атина, пирамидите в Египет, колонадата на Бернини в Рим, храма на ацтеките. Неслучайно и Мон Сен Мишел е включен в списъка на ЮНЕСКО за световните наследства по критерии като култура и архитектура и като четвърто свято място за отшелничество на Запад след Йерусалим, Рим и Сантиаго де Компостела.

Странно е как когато си вдъхновен да създаваш на думи образа на нещо, което познаваш, за да създадеш неговата романтизирана в теб самия представа, някак съвсем естествено изменяш представа за реалната му страна. И без друго трудно се възприема от хората реалността, емоционално изчистена, без каквото и да било изкривяване, че когато внесеш в нея „твоите си промени", става почти невъзможно. Но затова са и толкова различните мнения. Затова следвайте собствените си усещания, когато пътувате, пишете, а и когато четете. Като че ли това е верният отговор. Оставям ви на прилива от вашето въображение с настроението и музиката на Майк Олдфийлд, посветена на Мон Сен Мишел, в албума "Voyager" от 1996 г.