Stand.bg

Стане ли дума за „мода", реакциите и мненията винаги са строго полюсни. Естествено това се дължи на различните подходи към самото понятие. Това еквивалентно на актуалност ли е, сезонен каприз ли е, може би е своеволие, достъпно за избрани? А не е ли модата свобода, начин за самоекспресия, разбиране за отделната личност, демонстрация на светоусещане?

През последно време модата упорито се заиграва с изкуството, превръщайки се като че ли във вид изкуство (осмо?). Стремеж към иплъзване от линията на повърхностното и „вятърничавото"? Или просто ориентиране към друг начин на самодефиниране?

Дебатът е факт. Интересни отговори на тези питания дава Germano Celant, италиански куратор и директор на фондация Прада. В момента Celant е гост-лектор на дюселдорфския NRW-Forum Kultur und Wirtschaft (култура и икономика) по повод платформата „Диалози между изкуство и мода".

Според Celant  модата и изкуството са две отделни полета, всяко от които проецира различни послания относно настоящето време. Модата не трябва да бъде подценявана като чиста търговска практика със занижени естетически стойности. Комерсиалният й характер не изчерпва същността й.

За да даде плътност на мнението си, през 1996 Celant заедно с Ingrid Sisshy (тогавашен главен редактор на „Interview" от Ню Йорк) реализират във Флоренция форума „Looking at Fashion". Модата е обговорена от историческа и научна гледна точка. Двамата правят мащабна презентация на 50те най-важни дизайнера на 20 век, наред с това нагнетяват (благоприятно разбира се) напрежение между света на изкуството и този на модата: Лагерфелд се сблъсква с Тони Краг, Миуча Прада с Деймиън Хърст, Марио Мелц с Джил Сандър.

Celant опразва и нюйоркския Гугенхайм в името на Армани. За италианеца акцентът пада върху важността на модата за разгръщането на индивидуалността, културната идентичност, емоционалния нюанс. Принос имат Martin Margiela, Comme de Garçons, Stefano Pilato. Модата не е спектакъл (или китната думичка „шоу"), а е инструмент за изработка на многообразие, активизатор на въображение.

Исторически примери за взаимното облагодетелстване между мода и изкуство Celant намира в опитите на руските конструктивисти и италианските футуристи да пренаредят визуалния порядък, които засягат и облеклото (както и т.нар. ширпотреба). Италианецът признава, че подобни примери са рядкост.

Понякога наченките на взаимодействие са половинчати. Идеите на Giacomo Balla, Ljubow Popowa или Sonia Delaunay стигат само до прототипно ниво - за направа на театрални костюми например. Истински диалог протича между работата на Elsa Schiaparelli и тази на Salvador Dalí. Но в повечето случай се стига само до употребата на изкуството като декорация към облеклото.

Способна ли е модата да бъде изкуство?

Облекло под формата на скулптура изработва Roberto Capucci, но той остава заложник на haute couture законите.

Днес дизайнери като Rei Kawakubo и Martin Margiela се осланят на принципа на деконструкцията на облеклото, което се отдалечава от идеята за модата като изкуство.

Модата не може да бъде радикална като изкуството, тя не може да се превърне в антимода, ако следва повелите на дадаизма например. Модата е обвързана изначално с формата на човешкото тяло и това е функцията, която трябва да обслужва.

Деветдесетарската тенденция за взаимодействие на мода и изкуство днес не е актуална.

Според Celant двете сфери могат да протичат паралелно, но да водят към конкретни практически колаборации е почти невъзможно. Важното и към двете полета да се подхожда сериозно.

Да се търси алиби на модата в областта на изкуството, само за да не изглежда тя повърхностна, е слабост, според италианския куратор. Модата трябва сама да изгради своя идентичност, с която да се легитимира винаги и пред всеки.