Stand.bg

Маурицио Кателан или онзи, който се смее

Маурицио Кателан, Вие имате много лица - художник, издател на списание, колекционер и куратор. В случай, че се захванете с написване на автобиография, ще покрие ли тя целия този спектър на художествения свят от Ваша гледна точка?

Не се идентифицирам с нито една от тези роли. Винаги съм се интересувал от теми и идеи, които са направлявали развитието ми в една или в друга посока. Тоест темите и идеите задават моя смисъл, а не обратното. Опасно е да се прекрачват границите между кураторство, колекциониране и творене. Лесно можеш да заклещиш крака си в някоя бразда.

Какво Ви интересува в изкуството?

Изкуството ми помага да разкрепостя сетивата си, да говоря с езика на образите, да поставя реалността пред огледало. Понякога припознавам в изкуството силата на промяната. Именно изкуството е способно да моделира перспективите, да налага светоусещания, да предлага позиции.

Вярвате ли, че изкуството може да действа като един политически активист?

Изкуството е много по-директно. То не шикалкави. Напрежението възниква там, където го има памфлетът или манифестът.

Понякога работите Ви изглеждат тясно свързани с политиката. Например скулптурата на огромния среден пръст "L.O.V.E.", която изложихте пред миланската борса, или Папа Йоан Павел II, блъснат от метеорит.

Може би са ангажирани с политиката по някакъв начин. Красотата на изкуството се крие в това, че то може да предлага различни интерпретации на теми и идеи. Опитвам се да обхвана с един поглед колкото се може повече теми, да поставя на преден план красноречиви политически елементи. По повод споменатите две работи, мисля, че сблъсъкът с авторитета е водещата тема, отколкото някакво политически обвързано послание.

Винаги съм имал проблеми с авторитетите. Това се дължи много на собствения ми мързел и неспособност да бъда сериозен и точен тогава, когато професията ми го изисква. Религиозността ме жигоса от ранна детска възраст, когато католическата църква успяваше да прореже убежището на детството ми. От визуална гледна точка религиозната символика ме привлича именно защото приканва към задълбочени размишления. А оттам се пораждат дебати, полемики, оформят се ясни позиции и мнения.

Светът на изкуството като система също се промъква в работите Ви. Вие инсценирате обесването си в гардероб или показвате крадец, промъкнал се тайно в галерията през дупка в пода. Това чиста проба забавление ли е или саркастична питанка към начина, по който функционира тази образност?

И двата варианта са истинни. Изкуството трябва да предизвиква объркване, суматоха, сред която все пак да поникнат смисли. То е огледало на реалността, но асоциациите, които предизвиква зависят от частната гледна точка. Тоест декодирането на изкуството никога не води до едностранен, непроменлив резултат.

Това ли е причината да давате интервюта толкова рядко? Бягство от тълкуване?

Не бих казал. Едно интервю трябва да е едновременно увлекателно и забавно. Сам по себе си не съм добър в тези сфери. Затова предпочитам работите ми сами да говорят за себе си и да карат другите да говорят за тях. Без значение дали зрителят ще се ядоса, обиди, обърка, засмее, разплаче. Личната ми драма се състои в това, че винаги се опитвам да бъда сериозен в изкуството си, но никой никога не ми вярва.

Наистина ли смятате да се оттеглите от света на изкуството след като ретроспективата Ви в Гугенхайм приключи?

Много е трудно да не бъдеш осеняван от нови и нови идеи. Ще подбирам и излагам работи винаги. Но няма какво да се лъжем, ретроспективата маркира края на една кариера. Не съм сигурен какво ще се случи след това.

Миналата година за първи път излезе Вашето списание „Toilet-paper", след подобни печатни проекти като „Charley" и „ Permanent Food". Там ли се крие бъдещето на Маурицио Кателан след Гугенхайм?

И трите списание се родиха благодарение на моята неутолима жажда за образи. Аз съм търсач на образи, събирам ги усърдно, комбинирам ги с голямо задоволство. Все пак тези проекти се дължат на работата ми съвместно с други творци, като фотографа Пиерпаоло Ферари. Експериментираме с визията, крадем образи от медиите, колажираме ги и създаваме чисто нови такива. Списанието всъщност е отражение на начина, по който съществува и функционира собственото ми изкуство. Важна е връзката, която ще се осъществи с читателя и зрителя. Независимо от степента на абсурдност в историите, които създаваме.

Казвате, че крадете идеи, за да предизвикате объркване. Изпитвате ли нетърпимост към истината и директния отговор?

Обичам лъжите, грешните информации, слуховете, който се оказват лъжи и клевети. Накрая човек остава сам със себе си и е принуден да сглоби наново правоверна картина за реалността. Никога не тръгвам от значението. Винаги започвам от образа.

А по въпроса за същността на Автора? Работите Ви са винаги колаборативни, Маурицио Кателан не оставя следи.

Не смятам, че е важно кой точно стои зад даден артефакт. Важен е резултатът, равносметката, заключението. Когато изразителността е силна, никой не се нуждае от автор, зрителите се превръщат самите те в автори, създавайки свои визии за действителността.

Какво включва ретроспективата Ви в Гугенхайм?

Ще покажа миниатюрни макети на всичките си творби. Те са съвсем различни от оригиналите, от гледна точка на размери и материал, но са събрани в ротондата на музея за първи път заедно, като едно голямо щастливо семейство.

Това да не би да е нещо като погребение на Вашата кариера?

Не берете грижи, никой няма да умира. Просто приключвам работата си със скулптури. Предстои ми да намеря следващата си роля.