Stand.bg

Мартин Карбовски издаде стихосбирка след 15 години затишие. Което всъщност е прекрасно...
Намерихме го сред приятели, за да поговорим за проблемите на българските поети, българската журналистика и България въобще. А човекът, на когото дължах алкохола през онази вечер, иска да каже повече от едно стихотворение...

Какъв им е проблемът на българските поети, ако говорим за антитехнологията на екстаза?

Че човекът, на когото дължат алкохола тази вечер, ще каже едно стихотворение. Т.е. да си поет изисква някаква особена доза надменност. Не е като да имаш спонсори или да правиш далавери. Не познавам много български поети. Само Тома Марков познавам, и Стефан Иванов. И приятелите ми...

Другите просто не са поети, или?

Много съм затруднен с тази семиотика поет и писател. Не искам да обиждам някой поет или писател. Приятелите ми са добри. Калин Терзийски, Тома Марков и други, които няма смисъл да споменавам, защото не са познати, те имат нужда от книга.

Смяташ ли, че излизат прекалено малко български книги?

Не, излизат прекалено много на неверни хора. Нетрябващи да излизат. Примерно за 15 години аз съм направил само това. Не съм се втурвал. Човек трябва да чака някакъв хубав момент или нещо истинско да му дойде, не да произвежда. Всичко свързано с бита и производството не може да бъде свързано с това, което трябва да бъде поезия.

Има ли специален повод сега да излезе книгата ти?

Специалният повод е, че малко се напънах и направих един договор, за да може да излезе, да се публикува. Защото иначе се бави с десет години, повече.

Да, доста от стихотворенията са от 96-а, 95-а...

Сложих някои стари неща, за да си личи, ако има някаква еволюция, взаимовръзка. Нарочно. Защото са различни нещата от различните години. Онези са по-романтични, от 90-те. Когато имаше истински жени още. И малките космати същества от Алфа Кентавър бяха истински малки космати същества от Алфа Кентавър...

Предполагам, че продължаваш да пишеш и в момента?

Току-що написах едно стихотворение, което се казва „Вълк". Това е един много дълъг процес, не знам дали е готово или не е, но ми харесва това, което направих днес.

А как пишеш - веднага довършваш или редактираш много пъти?

Аз пиша с особена технология. Пия с приятелите си, които виждаш, и други. И ми хрумват, може би това е колективно неосъзнавано, хрумват ми някакви неща, които са важни и интересни, или просто пиянски важни и интересни. Рандеманът е много малък, но се раждат гениални неща от доброта и щастие в такива моменти, наркотични, бих казал. После вече му слагам плът, де да знам как точно да го обясня. Началото на технологията е ясно, това е - някой те вдъхновява.

Събития от деня или самото събиране с приятели?

Само хора. Жени... затова повечето неща са написани „от" някого, защото идеята, усещането, онова, което съм почувствал, то е от някого. От жена, от някого, с когото ти е било приятно да си говориш с този момент. Казал ти е нещо, което си заслужава да запомниш или ти си му казал нещо, което си е заслужавало да му кажеш.

А приемаш ли писането на поезия като някаква форма на призвание?

Не. Абсурд. Нито професия, нито призвание. Това е лукс. Трябва да е непрекъснато дуенде и непрекъснат лукс. Друго не може да бъде. Призвание, все едно да ходиш да копаш някъде.

Питах във връзка с това, че правиш и много други неща...

Мога да си позволя и някои луксове. Това е теза на Буковски - че човек трябва да се е нахранил, преди да започне нещо. Защото иначе забива в бита и тия другите работи. А това наистина е лукс. Работим много от сутрин до здрач, но хайверът не стига...

Значи да си журналист и публицист е по-скоро работа?

Категорично. Аз не съм от тези хора, които си плащат, за да издават книги. Опитвам се да създам пазар на този начин на писане и сред приятелите си, но със сигурност онова те храни, а това е, защото си аристократ - от Студентски град.

Още един въпрос, взет от твое стихотворение - искаш да дадеш интервю и да те попитат кого би убил...

Наскоро си мислех, че не живея добре, защото списъкът ми с хора, които бих искал да убия, нещо е празен. Това означава, че животът не е достатъчно качествен, не е пълноценен. Щом не искам да убия никого, значи не се вълнувам достатъчно, значи не съм както трябва, значи не обичам нещо, значи не съм загубил нещо ценно, значи нищо нямам, освен обичайното. Общо взето тия дни май никого не искам да убия и това ме притеснява... Обикновено е някоя жена...

Смяташ ли, че хората живеят емоционално прекалено бедно?

Не бедно. Мизерно емоционално. Те са оскотели. Днес писах за това. Нямам време и място достатъчно да се разгърна, няма го „Егоист". Това, което виждам в момента, е целувката на Юда в балкански вариант. Двама мъже се целуват и единият убива другия, изяжда го. Защото е оскотял, защото е освирепял, защото единственият начин, по който общуваме, са диалектите на насилието, на изнасилването даже. Дори започвам да си мисля, че у нас онова, което наричаме общуване между хората, се движи по правилата на затворниците. В затвора има по-ясни правила и повече учтивост отколкото на улицата. Тези заплахи - мъж заплашва да изнасили друг мъж, това го има само в затвора. В един момент то се е пренесло в обичайното общуване. Желанието да надмогнеш другия стига до изнасилване вече. В този смисъл, затова е огромен лукс да се направи такава книга в момента и някой човек да каже, че пише. Защото навън са глутници от лайняни човечета. И стават опасни.

Спомена затвора и се сетих за няколко твои материала. Това ли те привлича в затвора - затворниците и подобни маргинални фигури?

Не. Затворът е пълен с хора, които са осъществили намеренията си. Те са доста за уважение тези хора. Независимо, че са убили някого, те са осъществили намерение. Това означава, че са по-свободни от другите. И са наказани заради това, което са направили. Там би трябвало да е мястото, където са оскотелите, тези, от които би трябвало да се лишим. Но всъщност аз не виждам разлика между отношенията в затвора, йерархията в затвора, общуването в затвора, диалектите от затвора и онова, което виждам в Big Brother примерно.

Смяташ ли, че в Big Brother трябва да бъдат въвличани и деца?

Въобще не е това въпросът. Всъщност Big Brother ще бъде убит на Балканите. В това съм вече убеден. Някой ще излезе и ще убие оператора, който снима. Те са толкова освирепели, че вече... А и те не се подчиняват... Писах за това, затова се оживих. Като отпаднат тезите за Бог и за държава, единственото, на което можеш да се крепиш, е договорът с телевизионния продуцент. Но той също не важи. Казва „Излизам, махам се. Отворете вратата". Почва да блъска, да скача. Не изпълниха нито една мисия, те го отебаха Big Brother. Смачкаха го, той се чуди какво да направи в момента. Гърчи се, защото обикновено би трябвало да ръководи, да насилва ситуациите, да има някакъв протокол, който самият той създава. Липсата на протокол избива като цирей и всичко се взривява там. Как може да се случи всичко това, което се случва? И хората се вълнуват дали това е моделът на обществото... Това е моделът на обществото идеално показан, но телевизиите показват Кристина Патрашкова. Това е другото, което не мога да разбера. Заради толкова много Кристина Патрашкова дотук стигнахме. Телевизиите са виновни в този смисъл. Не че трябва да възпитават. Но не може да са толкова фалшиви.

Произвеждаме балканска анархия...

И не я отразяваме.

Това е най-пънкарският полуостров...

Което е красиво и добре за човек, който снима филми - като мене, но не е добре, за да излезеш на улицата.

А какво правим, когато отидем навън?

Тогава влизаме в протокола. Влизаме в етикета на чуждия свят, съвсем различно е. И там им скачаме, но знаем, че ще бъдем наказани. Това е девалвацията на правилата и на държавата, защото тя престана да се меси в отношенията на хората като целувка и отношенията на хората като шамар. Ако аз ти ударя шамар, няма да има никакви последствия за мен. Ако аз те целуна насилствено, това пак няма да има никакви последствия за мен. Тя заряза тези неща. За друга държава да наругаеш някого, да му кажеш, че е боклук, той веднага те съди, веднага се възражда някакво възмездие и справедливост. Тук държавата въобще не се занимава с тези неща.

А трябва ли това да е държавата?

А кой да е?

Хората на запад вече имат така изградено съзнание...

Винаги е била държавата и винаги тя е била сатрапът на тези отношения. Тя е създавала правила и дори тя е нагласяла морала, тя го е наслагвала, налагала го е. И точно тук е нещо, което се опитвах да кажа преди време, и което е абсолютно ясно - човеците са кодирани да не са много човечни. Те искат да са зли едни към други, има го това в тях, няма как, демонската им част. И тогава, когато те не са човечни, държавата трябва да ги очовечи. Съвсем ясно е това. Как иначе ще стане? Иначе за какво служи държавата? За какво е племето? За кащво е групата? Групата трябва да те очовечи, а най-съвършената форма на група и с най-много механизми е държавата.

А подкрепяш ли теорията, че у нас това не се е случило, защото сме били под робство, дълго време не сме се припознавали с държавата...

Всяка нация в Европа е била под жестоки робства, като нас. Италианци, испанци, да не говорим за фламандци...

Не за толкова дълго.

Задълго е било. 500 години в Испания, защо да не е за дълго?

Доста по-отдавна обаче, поне за испанците...

Търсим си оправдания. Хората за 10 години правят от разрушена Германия едно ФРГ, което може да те съсипе. Гледах филм за BMW, за моторите, това е мечта... Ние това не го можем просто. Не създаваме нищо...