Stand.bg

Бездомник с глава, потънала в стената; лебеди, плаващи в локвите на отминалия дъжд; крака, стърчащи от черен найлонов чувал... Скулптурите на Марк Дженкинс, едно от известните имена на съвременната стрийт-арт сцена, са изработени от опаковъчно тиксо - техниката, в която е еволюирала детската му мания да облепя химикалката си. Дженкинс опакова предмети с тиксо, после изважда модела от опаковката и я довършва с допълнително залепване. За човешките манекени Дженкинс използва своето тяло и иронично описва момента, в който клонингите му излизат на улицата, като преживяване извън тялото.

Здравей, Марк. Твоятa първа инсталация е „гигантската сперма", която пускаш на плажа в Рио де Женейро през 2003, където пък по това време преподаваш английски език. Какво се е променило оттогава, освен че вече не си учител по английски?

В началото с гигантската сперма беше като раждане на нова вселена, творчески хаос, който ми позволи да разчупя инерцията и да започна...Сега си изяснявам тази вселена и подреждам нещата в нея. Наричам я „Застиналият рай" (the Glazed Paradise). Тя не съществува в материалното пространство, но характерите могат да преминават по мост в нашия свят. Аз виждам себе си като този мост, въпреки че все още се уча.

С годините уличните ти инсталации получават международно признание. Това повлия ли по някакъв начин на работата ти?

Не бих казал, че по някакъв начин ми е повлияло.

Правиш скулптури на хора от опаковъчно тиксо, извайвайки ги от собственото си тяло, а после ги поставяш в откритото пространство. Опитваш ли се по някакъв начин да въздействаш върху това пространство и какво значи за теб публичното пространство?

Публичното пространство е мястото, където хората се смесват едни с други, както и с останалата природа и с небесата над тях.

Един от най-известните ти проекти е Storker (б.р. манекени на бебета, поставяни в различни градски условия). Можеш ли да ми кажеш нещо повече за тези „бебета"? Планираш ли също така нови проекти?

Бебетата са сърцето на "Застиналия рай". В момента не работя върху такива проекти.

Струва ми се, че работата ти става все по-социална. Първите скулптури от тиксо изглеждат като заигравка с публичното изкуство - животни, бебета, но после започваш да поставяш просяци и нещата сякаш се променят. Спомням си, че преди две години направи манекени на мечки като част от една кампания на Грийнпийс. Какво се опитват да кажат твоите манекени? Имат ли социална позиция?

Не съм сигурен каква е социалната им позиция. Мисля, че различните характери имат различна представа за морал. Те не говорят много, като изключим Trashers, които издават свински звуци.

Наричаш работата си „социален експеримент". Какъв е този експеримент?

Човешки експеримент.

Поставял си манекени в различни страни. Каква е най-често срещаната реакция на минувачите към твоите клонинги и въобще наблюдавал ли си някаква разлика в поведението на хората от различните държави?

Обикновено се чувстват объркани. Понякога това отминава бързо и хората се забавляват, но понякога предизвиква спектакъл, който завършва с полиция, спасителни отряди или отряд за обезвреждане на бомби. Последното за жалост завършва с разрушаването на характера.

Работиш ли върху нещо в момента?

Правя нов клонинг с качулка.