Stand.bg

Младата американска писателка има зад гърба си пет издадени романа, които се радват на световна известност. Но това сякаш не й е достатъчно и тя не спира да твори, черпейки вдъхновение от палитрата на чисто човешки чувства и преживявания, представени в литературния жанр urban fantasy. Основният повод да си поговорим с Маги е излизането на българския пазар на „Завинаги" - последната част от трилогията „Вълците от Мърси Фолс".

Имаш диплома по история. Защо започна да се занимаваш с писане?

Откакто се помня, винаги съм била писателка. Е, добре, поне разказвач. Когато бях малка, измислях историйки и песнички, които разказвах на близките ми, а после  записвах в една тетрадка. Когато си купихме първия компютър, започнах да пиша романи на него всяка вечер. Имах над 30 завършени и още толкова незавършени романа, докато влязох в колеж.

Трилогията „Вълците от Мърси Фолс" завършва с книгата „Завинаги" - кое според теб трябва да бъде ценено „завинаги"?
 
Мисля, че ако попитате трима различни човека, ще получите три различни отговора. Аз най-много ценя лоялността, смелостта и чувството за хумор. Също и способността да караш кола на ръчна скорост. И това си е важно.

Разкажи ни любимия си момент от трилогията.

Това е труден въпрос. Беше страхотно усещането да довърша „Тръпка", защото очаквах с нетърпение да стигна до този момент. Но също така харесвам някои от по-грозните сцени, като например тези с Виктор в „Копнеж". Забавлявах се страшно много и когато написах интервюто с Коул в „Завинаги"

Кой от героите най-много прилича на теб?

Всеки от тях притежава частица от мен, дори злодеите. Признавам, че Коул и Изабел най-много се доближават до мен. Е, не във всички отношения.

В книгите си използваш теми от световната култура. Запозната ли си с българския фолклор?
 
Поназнайвам малко за вашия фолклор, но това, което ми направи впечатление, е, че има змейове. Искам да прочета няколкото тома с ваши народни приказки, които имам в библиотеката си. За съжаление тази година се занимавах с проучване на тема „планини" за следващия си роман, поради което не ми остава време за четене само за удоволствие.

Миналата година промотира книгата си из цял свят, включително и в България. С какви впечатления остана от нашата страна?

Обожавам павираните ви улици и старите сгради, в които се помещават офиси на бизнес фирми. Разбира се, природата ви е прекрасна. Много страстни натури сте. Говорите отривисто и с много жестикулиране, и също така сте горди със страната си. Привличат ме уникалните места, които нямат еквивалент в света, а България е именно такова място.

Какво трябва да притежава една книга, за да бъде издадена на различни езици в цял свят? Какъв е твоят съвет към младите български автори?

Труден въпрос! Бях изненадана, когато „Тръпка" се превърна в световна сензация (мога ли да се изразя така? Продава се в 38 държави, но е малко пресилено и арогантно да казвам, че съм световна сензация), но предполагам, че успехът се дължи на добре познатите теми за любовта и загубата. Всеки се е чувствал по този начин.
Да посъветвам нещо българските автори? Нека осъзнаят, че не се справят никак добре, но заедно с това да знаят, че могат да се усъвършенстват. Важното за един писател е да проумее, че не е най-добрият, но същевременно с това да се старае и да се развива.

Предизвикателство ли е да бъдеш майка, съпруга и известен автор едновременно?

Да:)

Какъв тип хора те вдъхновяват?

Страстните личности. Тези, които не правят компромиси с мечтите си, като едновременно с това са смели и добри.

Героите в книгите ти са тийнейджъри. Това ли е единствената възраст, в която човек може да бъде най-искрен, смел и отворен към света? Как запазваш детското в себе си?

Не мисля, че това е единствената възраст, но доста често в този период започваме да се отказваме от мечтите си. Тайната да бъдеш винаги млад е в спомена какво се обичал като дете и да го запазиш в сърцето си.

Използваш въображението си за създаване на красиви и романтични истории. Къде намираш романтиката в реалността?

Около мен има страшно много романтика. Обичам да пиша музика за красиви места и да рисувам интересни личности. Доста често си представям как един човек е изглеждал в детството си. Немислимо е да намразиш някой, когато си представяш какво дете е бил.

Заглавията на книгите от поредицата за вълците, поставени едно до друго - „Тръпка", „Копнеж", „Завинаги" - звучат като послание да не губим живеца в себе си...

Мисля, че представляват по-скоро една прогресия на идеалната любовна история.

Страхуваш ли се от 2012-та година? Какво ти предстои в нея?

Ами, не се страхувам от нищо! Но дори ми е трудно да си представя какво ще донесе следващата година. Досега всичко е едно лудо преживяване за мен.

"Завинаги" е на българския пазар от издателство "Кръгозор".