Stand.bg

Две групи доста успешно показаха как се борят с клишета като пролетна умора и липса на настроение поради гадно време. Хлад, сивота и дъжд властваха извън парти-център 4КМ снощи, но „Черно фередже" и Kultur Shock внесоха „цветно" настроение в тривиалната сряда дори за онези, които не бяха „малко подпийнали".

Българските зевзеци излязоха на сцената малко след 20:30 и към обичайния състав на групата се беше присъединил Димитър Ковачев - Фънки. Последва близо 45-минутен рецитал, който съдържаше най-големите им хитове и завърши с класиката „Ракийчице", пята на един глас от публика и музиканти. При изпълнението й Голям Тошко, по слипове, вече бе сред публиката и даваше възможност за изява на всеки смелчага, който искаше да го набара (микрофона - бел.ред.).

Базираните в Сиатъл герои се появиха към 21:45 и още с качването им на подиума феновете предусещаха на каква вакханалия ще станат свидетели. Четвъртото посещение на Kultur Shock се случва само месец след излизането на новия им албум „Ministry of Kultur " и съвсем естествено той се превърна в крайъгълен камък на шоуто.

Който е бил на някой от предишните три концерта на Джино и компания, е съвсем наясно що за кълбовидни мълнии минават през залата по време на изпълненията им. За останалите трябва просто да отбележим, че новият опус на мултинационалната шайка е истинска амалгама от музикални жанрове. Колоритният вокалист неоснователно се „опасяваше", че роденият в София китарист Вал Кьосовски ще му се разсърди, ако свирят повечко парчета от новия си диск.

Може би най-въздействащо бе изпълнението на "Zumbul", a цигуларката Парис Хърли прикова всички мъжки погледи в залата и мнозина изгаряха от желание да й покажат често неразбраното балканско мъжество.

Барабанистът Крис Стромквист имаше известни затруднения с техниката си и Джино се видя „принуден" да изземе функциите, лупайки на един тъпан. Саксофонистката Ейми Денио показа доста интригуващи вокални техники в стил Pink Floyd, а басистът Гай Дейвис кефеше с небрежарско, но отдадено свирене.

Kultur Shock отдавна са притегателна сила за почитателите на космополитна музика, която не се вписва в никакви рамки. Да кажеш, че мистър Йевджевич е странна смесица между Майк Патън и Серж Танкиан би било обида за уникалния стил и поведение на този феноменален артист.

Доволни от този ни остава единствено да чакаме следващия концерт на шантавата пасмина. А такъв със сигурност ще има, защото както Джино каза: „Независимо пред колко хиляди души и в колко големи зали сме свирили, ние винаги ще обичаме малките пространства и клубове. Тук мога да ви видя и чуя, и това не е някакъв измислен трибют".

Вярваме ти, човече!