Stand.bg

Първият филм на Атанас Христосков „Номер 1" показа един свят, за който предпочитаме да не се сещаме, да подминаваме в ежедневието и да не разбираме. Но грозната истина понякога е единствената, с която разполагаме.

Това е вашият дебютен филм. В един кратък отрязък от време се показват много потресаващи картини от живота на учениците в момента. Така ли виждате българската действителност при младите хора?

Това е част от действителността, но не твърдя, че е цялата. Много често сме си говорили с моя сценарист и въобще с хората, с които работя, че в училището има много неща - човек може да се влюби, може да срещне своите приятели, но и това, което представя филма, е част от действителността и не бива да я крием. Хубав филм има тогава, когато има някакъв проблем, затова ние се фокусирахме върху това. Поне донякъде според мен българското кино през последните години се опитва да разгледа много теми, а ние се опитахме да се фокусираме върху едно нещо и да го разгледаме от всички възможни гледни точки. И по-специално темата за насилието в училище.

Героите са реални прототипи на хора и случки.

Има реални хора - да, голяма част от случките, които са във филма са неща, които сме гледали и чели в интернет, случки от училище. Например първият епизод от класната стая, където главният герой се изпикава в кошчето - има реална подобна случка.

Лесно ли се работи с млад екип?

На мен ми беше много лесно да работя. Нека не се засягат професионалните актьори, но ми беше по-лесно да работя с хората, които бяха непрофесионалисти. Те се забавляваха, бяха себе си и това всъщност направи филма наистина добър. Ако знаех, колко истински ще бъдат те, може би целият филм щеше да бъде само в класната стая.

Трудно ли избрахте главните актьори за ролите на Алекс и учителя по литература Стефан?

Доста лесно ги избрахме, много бързо и естествено.

Включили сте голяма част от хип-хоп културата: графити, музика...?

Точно така, смело мога да кажа, че това е първият пълнометражен хип-хоп филм в България. В саундтрака на филма участват А.Т.И.Л.А., SBM и РИМАК, графитите са дело на Nasimo, който също е най-известният райтър в България, така че наистина има много допирни точки с хип-хоп културата.

16-то СОУ действително ли е?

Има такива действителни училища, но това училище е фикция - както и това, че тези две училища се намират в една сграда. В интерес на истината знаете, че е пълно както в София, така и във всички големи градове с училища, които имат подобна среда и са такива прототипи.

В кой квартал се снимаше филма?

 В „Банишора". Училището беше много интересно, защото носеше усещането за краен квартал, а и самата сграда има характер.

В края на филма се чува изстрел от пистолет... това ли е отзвукът, който целите? Не е краят, но не е и началото на нещо по-добро?

Имаше един много силен момент по време на снимките на филма, който по някакъв начин преобърна начина, по който приемаме действителността. Филмът трябваше да има друг край. По време на снимките две от момчетата, които трябваше да участват в него, бяха буквално пребити, абсолютно без никаква причина. Точно тогава разбрахме, че филмът трябва да има друг завършек. Може би това, което искахме да направим, е малко по-напудрено от действителността, но краят всъщност е много реален.

Във филма има едно разделение между крайните квартали на София, които са като отделна вселена на бедност, в сравнение с по-централните квартали. Такава ли е рамката?

За съжаление все повече се наблюдава такова разделение. Преди двадесетина години нямаше разлика между едно училище в „Лозенец" и едно училище в „Люлин". Все повече градът се стратифицира. Разделя се на квартали, които са елитни и такива, които не са. Може би това е нормално за капитализма, но не знам, някак си  лично мен ме боли това, че има хора втора ръка, втора употреба, както се пее в рапа в класната стая. Искам да разказваме историята на тези хора. За мен е по-интересно да разказвам за тях.

Смятатате ли да продължавате със социалната тематика в следващите си филми?

Аз съм социален режисьор, така че със сигурност ще продължавам.

Обмисляте ли бъдещи проекти?

Преди два дни сънувах следващия си филм, но ще кажа съвсем малко - представете си как би изглеждал Исус тук през 2011 г., дали хората ще го приемат на сериозно, дали ще повярват, че той наистина е такъв или по някакъв начин другите може би ще го преекспонират до такава степен, че ще се самоопровергае преди да е могъл да предаде своето послание.

Имате ли вяра в младите българи?

Да! Да, имам вяра и причината да направим този филм е, че вярваме. Той е малко стряскащ, но нарочно е такъв, за да може да се долови повече, да събуди хората. И когато се случи, когато погледнеш себе си отстрани, е по-лесно да бъдеш съпричастен и да подадеш ръка.