Stand.bg

Един от централните персонажи в нашумелия Love.net  е изигран от Койна Русева. Магнетична дама, родила три деца, с успешна кариера в киното и театъра. В синьо-сивите й очи се чете рядко срещана откровеност за представител на бранша. Чак започваш да вярваш на твърдението, че една жена става такава едва когато роди. Между многото си медийни ангажименти Койна успя да ни отговори на няколко въпроса, свързани с интернет, отчуждението и смисъла на женската игра.

Що за предизвикателство бе ролята на Емилия в Love.net и това, че вкъщи имате тийнейджърка, улесни ли ви?

Ролята на Емилия ми е доста близка по някакъв начин. Това, че в живота имам дъщеря на годините, на които е и екранната ми такава, само можеше да ми е от полза. Но не смятам, че чак ме е улеснило. Роля като роля, хубава, интересна. Онова, което ми допада в нея, е, че има развитие, промяна на мисленето в хода на действието, героинята еволюира. Надявам се това да личи и на екрана.

Вие контролирате ли какви сайтове посещават децата ви в интернет?

Не, аз имам доверие на децата си и не им вися на врата по този начин. Смятам, че са достатъчно разумни и добре възпитани.

Глобалната мрежа спомага ли за преодоляването или само задълбочава отчуждаването помежду ни?

Според мен задълбочава отчуждаването, но моят начин на мислене е малко по-различен. Аз самата не знам откъде да си пусна компютъра, тъй че не съм най-големият капацитет в областта. Трябва да се общува очи в очи с хората. Тогава изплуват едни други истини, които при чатенето няма как да доловиш. Не се вижда усмивката на лицето, не се забелязват сълзите в очите. Едни такива олдскуул неща.

Според мен едно от основните послания във филма е, че трябва да си даваме втори шанс. Вие склонна ли сте да предоставите такъв на човека до себе си, ако той сгафи?

Абсолютно. Животът е прекалено кратък, за да не си даваме шансове. Няма смисъл да живеем в изолация, отчуждение, глупост. Добре е, когато хората осъзнават своите грешки и си дават втори шанс.

Наскоро гледах един филм, в който главната героиня обясняваше, че смисълът на женската роля (дори на главната) е основният мъжки персонаж да започне да говори за себе си, да се разкрие и ако трябва, да я изчука. Има ли доза истина в подобно твърдение?

Ами, не особено. По принцип на жените в театъра и киното им е доста по-трудно. За тях има написани много по-малко роли в световната драматургия, а и с кино сценариите е същото. В никакъв случай не бива да се гледа на женската роля като на обслужваща нещо си. Това просто е роля, която трябва да бъде изградена, да се изиграе и то така, че хората да ти повярват. Да уловиш начина на мислене на героинята, а не да обслужваш нещо или някой.

В тази връзка жените не са ли подценявани? Не се сещам за театрално или филмово учебно заведение у нас, кръстено на жена...

Тук нещата с киното и театъра са малко смесени и това е прекрасно. В тази професия трябва просто да знаеш кое как да направиш. Колегите зад океана също го правят, но при тях е по-лесно заради заплащането - просто нямаш никакви притеснения да се отдадеш на изграждането на една роля, дори да ти е необходимо повече време за това. И в двете области си има правила, които ако се следват, е по-лесно да се справяш добре.

Какво ново да очакваме от вас в скоро време?

Имам премиерно представление през април в Младежкия театър, което се казва „Карнавал.com". Въобще за човек, който не е кой знае какъв фен на интернет общуването и потреблението, напоследък съм се потопила стабилно в сферата.

"Love.net" На Илиян Джевелеков