Stand.bg

Историята: През 2001 г. отборът на „Оуклънд Атлетикс" губи от могъщите „Ню Йорк Янкис" решителните сблъсъци за влизане в плейофите с общ резултат 2:3. Нищо изненадващо на фона на парите, които получават състезателите от двата клуба: 39$ милиона за калифорнийците срещу 114$ за хората от Голямата ябълка.

Поражението, последвалата разпродажба на звездите на тима и липсата на бюджет за нови попълнения карат генералния мениджър Били Бийн (Брад Пит) да потърси алтернатива при сглобяването на състава за следващия сезон.

Решението идва от страна на младия икономист Питър Бранд (Джона Хил) и е базирано на статистически метод, дело на тотално безизвестния анализатор Бил Джоунс. При него благодарение на математическа формула е възможно да бъде сглобен колектив от низвергнати играчи с минимална стойност, които са в състояние да постигнат необходимия за класиране в плейофната фаза брой победи.

Дотук със сухите факти. Отвъд тях започва разказът за един мъж, който се опитва да промени играта - борещ се с неразбирането и неприязънта на динозаврите в собствения си лагер, с помощ единствено от страна на неуверен възпитаник на Йейл.

Мениджър, който не желае да контактува с играчите си, за да е в състояние да ги освободи по-лесно, когато часът на истината удари. Неизгряла звезда, страхуваща се от нов провал. Тип с неуспешен брак, чийто личен живот се изразява единствено в контакти с бившата съпруга и подрастващата дъщеря.

Резултатът: „Кешбол" е спортна драма от типа, който Холивуд често се опитва да ни пробута, но рядко с толкова добър краен резултат. Режисьорът Бенет Милър разказва история, базирана на едноименния роман на Майкъл Луис, която е лишена от лигави сантименталности.

В добрите традиции на „Всяка една неделя" и тук са ни поднесени чисто спортни факти, както и формиращите ги човешки отношения и емоции.

Брад Пит се справя изключително добре с ролята на ръководител, който се опитва да командва тима си посредством некомерсиални решения. Чак е трудно да повярваме, че съществува подобен човек и то в средите на единствения спорт от топ 4 на САЩ, в който не важи правилото за „revenue sharing" (споделяне на доходите между отборите в лигата). Нищо чудно през тази година двукратно номинираният за „Оскар" актьор да си тръгне от „Кодак Тиатър" със златната статуетка в ръце.

„Кешбол" успява увлекателно да ни пресъздаде действителността в един сектор от обществения живот, който доста се изроди с времето. Дори съумява да ни вдъхне надеждата, че винаги ще се намират „пичове с топки", които да се опитват да ударят топката в посока противоположна на зададената от актуалните тенденции.

Великите спортове са такива и привличат огромен брой зрители, защото са метафора на живота. Понякога по-реалистична, друг път не съвсем. И макар че бейзболът е вероятно най-безумната игра от доминиращото каре в американските спортове, филмът не заорава в четирите му бази, а се опитва да постигне хоумрън, дискутирайки доста по-философски теми.

Фактите, че химнът на САЩ в откриващия за „Атлетикс" мач от първенството, е изсвирен от Джо Сатриани, а в кабинета на Coach B има постери на The Clash, няма как да не увеличат симпатиите ни към лентата. Останалото е закодирано в откриващите продукцията думи на легендата Мики Мантъл: „Невероятно е колко малко знаем за играта, която играем през целия си живот".