Най-успешният испаноговорящ певец Хулио Иглесиас ще пее в София на 13 юни в „Арена Армеец".
Ако отговориш правилно на въпроса, може да спечелиш покана за
Затворническите татуировки са много повече от рисунки по тялото. Те са
оплетени в кодове и скрити смисли. Сред всички тези ритуални образи е
потънал руският художник и етнограф Данзиг Балдаев в годините между 1948-а
и 1981-а. В този период той работи като охранител в небезизвестния
Ленинграски затвор, където документира татуировките на престъпници.
Архивът на Балдаев може би нямаше да достигне до нас, ако не бяха
Деймън Мъри и Стивън Сорел от дизайнерското издателство „Fuel", които
случайно попадат на рисунките и ги показват в три тома от серията
„Russian Criminal Tattoo Encyclopaedia". Сега стартира и първата изложба
на двамата в Лондон, на която рисунките ще бъдат показани пред публика
за първи път.
Изпълнени със символизъм и скрито значение, татуировките изобразяват
един сложен йерархизиран свят, едно затворено общество със собствени
знаци и ритуали. А татусите, най-често анти-съветски и крайно
неприлични, са врата към този паралелен свят, противопоставящ се по свой
собствен начин на жестокостите на комунистическата епоха.
Този проект на Балдаев, макар и насочен срещу идеологията на режима,
получава подкрепата на КГБ. „Те осъзнаха стойността на архива като
лесен достъп до факти от живота на престъпниците - дата и място на
раждане, извършени престъпления, затвори и лагери, в които е лежал,
психологически профил", пише етнографът малко преди смъртта си през 2005
г.
Татуировките са своеобразно досие на престъпленията на затворниците.
Черепите обозначават авторитет сред криминално проявените. Котката е
означение за крадец. Татус на пенис върху тялото на жена е знак, че тя е
проститутка. Кръстове, татуирани на кокалчетата на пръстите, указват
колко пъти човекът е бил в затвора, а ако са на рамото, са знак за
тъмничен затвор. Свастиката пък не е символ на фашистката идеологоия, а
отказ да се спазват правилата на затворническото общество.
Затворник без татуировки е лишен от статус. Но ако си направиш
татус, без да си го заслужил (например авторитетния череп), той често
бил премахван насила от останалите затворници.
Случвало се и
насилствено татуиране - мъже в неприлични пози били изрисувани по телата
на хомосексуалистите или загубилите на карти. По-лошо от това било да
имаш иначе невинно изглеждащ татус на сърце в бял триъгълник. Това е
знак за изнасилвач на деца. Да носиш този образ било равно на
недосегаемост.
Днес татуировките са моден аксесоар. Изображенията на Балдаев имат
по-дълбоко значение, те са запечатали в себе си история. „Идеологически
лъжи, изкуствено създавани международни конфликти, унижения на хора,
отказ на правото им за достоен живот или за живот въобще. Това се
греховете на държавата", пише той. „В затворническото общество те се
манифестират чрез ужасяващи, епидемични татуировки".
Изложбата може да бъде видяна между 30 октомври и 28 ноемри на 4 Wilkes Street, London E1 6QF.
Слово, направено от плът