Stand.bg

В град Ишиномаки, девет дни след разрушителното земестресение в Япония, 16-годишният Jin Abe беше изровен сред отломките. В интервю го попитаха какъв иска да стане, когато порасне, а той отговори: „Искам да бъда художник."

Като автор Рю Мураками пише за New York Times и до трагичните събития от последните седмици (Япония - демографски спад и икономически застой) има всичко, но не и надежда. След събитията Япония загуби всичко, но именно надеждата не успя да погребе. Земетресението и последвалите цунами и ядрена заплаха накараха японците да преоткрият Япония, да преоткрият сплотеността в в общуването с другия.

Япония, която има две дълбоки рани - Хирошима и Нагазаки, отново е изправена пред радиационна опасност от ядрената централа във Фукушима. Хората гледат новините всеки ден, за да следят нивото на радиация, страхуват се за храната, водата и безопасността си.

Shinya Watanabe е независим куратор, който работи в Токио и Ню Йорк и преподава във факултета по изкуства към Temple University Japan. След разтърсващите събития в Япония той организира две изложби - „Into the Atomic Sunshine", посветена на японско следвоенно изкуство, и „Volcano Lovers", посветена на анимизма (приписване на душа на неживи предмети) и изкуството като цяло.

„Днес, когато сме изправени пред тази катастрофа, аз чувствам отговорност и задължение да говоря открито и да действам. С помощта на артисти-доброволци и поддръжници от цял свят, нашите действия предлагат надежда. Но за да знаем как да реагираме като артисти и като хора, първо е необходимо да разберем японската история след 1945 г., отношенията на страната със САЩ и преструктурирането на японското общество като следствие", заяви Watanabe.

Как се случи това? Следвоенната политика на Япония беше фокусирана изцяло върху икономическото развитие. Но след загубата във Втората световна война и последвалата военна окупация от САЩ, Япония можеше да постигне икономически растеж само като член на капиталистическия блок, противопоставен на СССР и комунистически Китай. Не и политическа независимост. Американската информационна дирекция (включително и ЦРУ) избира японския агент и военнопрестъпник Matsutaro Shoriki за първия президент на Японската комисия за ядрена енергетика.

Идеята Япония да стане зависима от ядрената енергетика се превръща във война на образите. Shoriki създава медийна кампания в началото на 1955 г., която твърди, че Япония може да замести липсата на природни ресурси с ядрена енергия. Той организира „Nuclear Power Expo for Peaceful Usage" („Експо за атомната енергия и употребата й за мирни цели", бел. ред.), за да дискредитира анти-ядреното движение и анти-американските активисти в Япония. По този начин се изгражда сложната история на съвременната ядрена политика.

Дори преди инцидента във Фукушима, опасността от ядрена експлозия в Япония е на дневен ред. След като General Electric създадоха реактор с вряща вода за централата във Фукушима, трима учени от компанията напуснаха в знак на протест срещу дефектния дизайн на реактора. Това се случи преди 35 години. Въпреки всичко, групи в подкрепа на атомната енергия разпространиха мита за „сигурността" й чрез пропаганда. Като резултат, Япония се превърна в страна изключително зависима от ядрената енергия.

И все пак, след травмата от Хирошима и Нагазаки, за поколения японци ужаса от „атомната епоха" е движеща сила на японската култура. Темата се разлива в традиционната японска манга и във всички останали изкуства. Серията работи, посветени на мира на Йоко Оно е дълбоко свързана с двете атомни бомби, пуснати над Япония, а през 2010 г. тя печели и наградата Hiroshima Art Prize.

Съвременният художник Yasumasa Morimura също адресира страшното наследство на Япония с изложбата „A Requiem: Mishima", като се обръща към младите японски артисти и ги призовава да се замислят за следвоенната история и за собствената си артистична изразност.

След успеха си в САЩ, японският удожник Yukinori Yanagi с помощта на американски институции създава творба, наречена „Forbidden Box" („Забранената кутия", бел. ред.), посветена на атомната бомба. След това, той се мести в Хирошима и стартира Hiroshima Art Project.

Младото поколение японски артисти са някак си отдалечени от тази тъмна страна, но след бедствието, Япония може да бъде преосмислена по начин, невъзможен в миналото. И не става въпрос само за промяна на енергийната политика. Японците трябва да видят голямата картинка, това е начин цялата нация най-накрая да преживее следвоенния режим и да премине към нещо ново и по-човешко. Най-важната роля на артиста в обществото е не да строи инфраструктура, а да разпространява идеали, които отварят пред хората нови перспективи.

Могат ли артистите да сложат началото на това преосмисляне на обществото? В момента те помагат, организирайки събития за събиране на средства за жертвите на земетресението. В Япония артисти, актьори, академици, режисьори и хора от артистичната индустрия създадаха група с името „ACT FOR JAPAN" (A4J). Мисията им е да помогнат на жертвите както финансово, така и културно. Те ще създадат и онлайн платформа, където всички могат да дарят своите произведения на изкуството, които ще бъдат продавани на благотворителен онлайн търг.

Кураторът Kenji Kubota стартира проект, наречен „Japan Art Donation", който цели да събере средства от артистите, за да бъдат възстановени културните институции и дейности в пострадалите региони.  Правителството пък обяви, че Tokyo International Forum, където от 1-ви април трябваше да започне Art Fair Tokyo, ще бъде превърнат в подслон за оцелелите.

„Като независим куратор, моята амбиция е да организирам благотворителна изложба на японски и чуждестранни артисти, може би в Швейцария по време на Art Basel. Проектът ще включва артисти, които са дълбоко повлияни от инцидента и се опитват да изразят собствено си виждане за една епоха без ядрена енергия. Събраните средства от продажбата на творбите им ще бъдат дарени на жертвите... Това е времето, в което трябва да действаме, в което изкуството може да изиграе голяма роля в изграждането отново на човешките животи", завърши Shinya Watanabe.