Stand.bg

Ида Даниел - поетеса, режисьор и основател на „АСТ - Асоциация за свободен театър". Ида знае как да омагьосва хората около себе си, превръщайки ги в още по-ентусиазирани съмишленици на благородни каузи и идеи. Крайната цел, разбира се, е изкуството, дори тогава, когато то „живее" във време на високо напрежение.

Колко силно се нуждае от революция театърът?  

От революция, както се вижда, се нуждае цялата планета. Скоро чух изречението - капитализмът е загубил посоката си. Когато някой се изгуби, на помощ идва неволята,а тя е способна на чудеса.

Самият Серджи Белбел определя героя си от „В Тоскана" като „човек, който се плаши от промяната, но тя така или иначе му се случва". Това ли е нашата модерна драма - че осмисляме света, дори и когато не желаем?

Това определение е мое. Серджи Белбел вижда в своя герой „човек, който всичко си има. Единак, загубен в лабиринтите на своя успех." И също „щастлив човек сънува бедствия, трагедии и ужасяващи неща - нещастен човек сънува комедии и приятни истории." Иначе съвременното състояние според мен е свързано с трудността да направим следващата си крачка без да се осъзнаем. Осъзнаването ни позволява да преживеем времето и опита си, натрупаното и пропуснатото. Позволява ни да живеем според собствените си мерни единици. Неосъзнатото съществуване не може да се прекъсне без да пожелаем това.

Отдавна очакваме да поставите свой авторски текст. Какво Ви пречи да се хвърлите в подобен експеримент - прекалената несподелимост на собствения опит?

Не знаех, че съществува такова очакване. Аз все още нямам подобна нужда.

Занимавате се със странни жанрове и квазижанрове в досегашните си постановки. Колко важна за театъра е жанровостта?

Колкото са важни езиците за общуването. Жанровете носят в себе си кодове, които дават възможност от една страна на авторите да изработят своето предложение, а от друга - на присъстващите в театралното пространство да проследят процеса.

А как си представяте да поставите някой класически текст? Изкушавате ли се от почти дословно следване на текста или така Вашата роля ще бъде минимизирана?

Аз идвам от литературен, текстови бекграунд. Не рядко съм получавала обратна връзка за дословно следване на текста в моята работа. Това за мен въобще не е въпрос. Мен ме интересува конкретната среща, а това означава, че всеки път тя изисква и налага свои съотношения в работния процес. Аз изследвам тях и рядко ми е ясно какво да очаквам предварително.

Казвате, че най-важното нещо, което сте научили от дядо си, е да крещите навреме и на място. Кое тогава е правилното време и място за крещене?

Крещенето е възможно тогава, когато то се отправя към ангажирани хора, които в определен момент изпускат нишката. Тогава то услужливо ги приобщава отново. Крещенето не може да свърши никаква работа, когато срещу теб е човек, взел решение да не участва.

Как се работи с актьорите, когато говорим за театър, надмогващ класическите граници на това изкуство? Доколко актьорите се явявят съавтори?

Може би първият въпрос е какво разбираме под съавтори. Във всеки жив театър, във всяко живо представление, добрият актьор е съавтор. Той работи и твори така, че общата тъкан да се случи. В съвременните форми на изграждане на едно представление съ-авторството в смисъла на създаване на тъканта и взимане на решения между съмишлениците се определя спрямо конкретния проект.

С какво Асоциацията за свободен театър би могла да се превърне в институция, без да обира негативите на една институция?

Това е един въпрос, който ни се налага да решаваме всеки ден. Целта ни е да спомогнем всички практикуващи театър на свободен принцип да имат по-големи възможности да го правят. В същото време,  за да осигурим такива условия, е необходимо да работим без прекъсване, да превърнем целта си в професия. Това не ни се иска. Така че търсим пътища към устойчивото развитие на организацията, без с него да рискуваме своята свобода.

Какво липсва на „свободните" творци, за да се обединяват и да отстояват изкуството си? Твърде свободни ли са или по-скоро твърде затворени, когато се съберат на едно място?

До този момент най-голямата работа, която АСТ е свършила, е оформянето на едно усещане за общност. Тя е неформална. Тя не съществува само между хората, които са заявили членството си в АСТ. Тя се нуждае само от още места, където да могат да се случват нещата, които я интересуват.

А какво става с „Нейно Величество Тенджерата под налягане"? Очакват ли се нови инициативи?

Следва втора част на „Да изядеш ябълката". Първата половина на 2012 година.

Как държавата може да подпомага „малцинствено" изкуство като театъра и с какво театърът може да е атрактивен за държавата?

Държавата може да подпомага малцинствените изкуства, като приеме тяхната малцинственост. Като приеме факта, че те са тези, които най-бързо и адекватно регистрират, коментират, анализират и пресъздават съвременните процеси в страната и така ги правят възможни. Като започне интензивен, експертен диалог с техните представители. Само на базата на такъв диалог може да създаде добре функционираща нормативна структура. Ясно е, че стремежът на държавата е всеки да се грижи сам за себе си и да не я занимава. Но за да си осигури този рай, първо държавата трябва да гарантира работещи механизми. Трябва да гарантира, че тази грижа няма да води до смърт.