Забелязали ли сте, че колкото по-мащабно говорим за Злото (непременно с главна буква!), за „моралното", „метафизичното" и прочие Зло, толкова по-трудно разпознаваме неговите импликации? И дори по-опасното: организирайки въображаеми митинги срещу него, се подаваме много по-лесно на влиянието му, щом останем насаме.

Подобна извратена форма на индулгенция за нашето зло се дължи не толкова на злата ни природа, колкото на ленивост. Ленивост да разпознаваме кое е зло в житейски, а не във философски контекст. На тази ленивост Георги Тенев опонира с изненадващо житейска за театъра ни история, след която естествената реакция е да започнем да си държим сметка за всички моменти, когато сме подпомогнали злото. Въпреки добрите си намерения.

Действието на „Злият принц" се развива в анонимен провинциален град. Нищо провинциално обаче няма в постановката - по-скоро авторът е избрал подобен ъгъл, за да покаже, че проблемът се изгражда отдолу, а не отгоре, а също и за да разполага с произволни (и затова универсални) персонажи, чиито имена няма причина да знаем. Такива са и Писателят (Владимир Пенев) - алкохолизиран творец, комуто е предложен министерски пост „за малко", преди да стане вицепрезидент или каквото и да е друго; и Стопаджията (Явор Бахаров), дошъл неочаквано с раница и тайна от миналото; и Момичето от бензиностанцията (София Бобчева) - лигла, която иска да се измъкне от нощните смени.

Но спусъкът на корумпираните връзки между всички тях се дърпа от Комисарят (Христо Петков) - бивш военен, сега началник на местната полиция. В началото го заварваме, докато разследва убийство на младо момиче, което така и ще остане неразкрито до края на представлението. Мистериозни намеци като този ще пронизват иначе последователната линия на историята - сякаш за да сме гузни, ако сме се концентрирали върху сюжета, без да обърнем внимание на разговорите, жестовете, детайлите. Така или иначе скоро става ясно, че между нашия поглед и погледа на онези, които биха се осведомили за разказания ни случай от медиите, зее непосилна пропаст. „Вторият", същинският сюжет е изписан на лицето на Комисаря.

Със сигурност желаещите да открият „универсалните послания" отвъд баналната регионална „хроника" биха могли да го направят. Но по-интересно е, че този театрален трилър черпи с големи шепи от съспенса в киното и можем да го наблюдаваме като поредица от занимателни образи, чието настъпване очакваме с нетърпение - и заради калейдоскопа от обвързани настъпващи се една друга истории, които се сливат едва във финалната част, и заради динамичния диалог, и заради настръхващата музика на дебютанта Иво Спасов. У нас такова напрежение във воденето на историята е свойствено единствено на постановките на Явор Гърдев по Мартин Макдона.

Но приликата с Макдона е и по един друг параграф - липсата на добър герой и на щастлив край. Персонажът на Христо Петков успява да събере в себе си целия трагизъм на злото, което дори в опитите си да се снеме (през цялото време Комисарят върши неща, подтикнат от идеалистичен „план" да започне живота си отначало) увлича след себе си всички в една зловеща спирала. В нея няма нито един лош човек („злият принц" признава в момент на откровение, че е искал да стане лош, но не е могъл), но няма и нито един невинен. Всяко следващо действие оставя впечатлението, че решението е съвсем близко, но накрая сме зарязани с отчаяние, че не съществува и едно отношение (лично или обществено, правно или морално), което да не страда от задълбочаващ се абцес.

И тук идва неочакваният оптимизъм на Георги Тенев. По картезиански път той методично се усъмнява във всичко, за да възвести, че щом се съмняваме, значи все още се намираме извън зловещата спирала. Не друго, а изкуството като средство за удебеляване на шрифта на всекидневието може да остане последен лагер на доброто. Странно класически ефект за постановка, която се заявява като непристойна.

„Злият Принц" от Георги Тенев, Народен театър „Иван Вазов" (Сцена на IV етаж)

Режисьор: Георги Тенев
Художник: Никола Тороманов
Музика: Иво Спасов
Участват: Христо Петков, Владимир Пенев, София Бобчева, Явор Бахаров, Христо Терзиев, Цветан Алексиев

Следващите представления са на 1 и 16 декември.