Stand.bg

Панаир на националности и култури от цял свят. Не, не става дума за световното първенство по футбол, а за почти всяко по-голямо международно летище.  Не е нужно да обиколиш целия свят, за да го срещнеш. Порта към централна Азия и Далечния Изток. Това беше първото, което ми хрумна, настанявайки се в сектора за транзитни пътници. По летищата в Европа можеш да срещнеш всякакви хора - американци, французи, испанци, австралийци, йорданци,  ливанци, египтяни, израелци, индийци.. Постепенно свикваш.

Новото в Москва беше присъствието на таджики, казахи, узбеки и т.н. Не ме изненадаха нито тъмните им, понякога коси очи, нито чертите им, нито дрехите им. Учуди ме това, че ту разговаряха на своите езици, ту ненадейно започваха да говорят помежду си на руски. Тъй като това беше първото ми посещение насам, замислих се за времето, когато полетът Москва-Ташкент не е бил в графа международни. Искаше ми се да попитам някой от хората там да ми разкаже какво е било преди, как е сега.

Заглеждах се в хората. Стана ми интересно дали ще мога да позная кой закъде пътува. Гледах чертите им. Постепенно започнах да улавям разлики в осанката и присъствието. Започнаха да се отделят лица, очи, погледи. Има нещо притегателно във всичките тези очи, нещо различно - дълбоки, концентрирани погледи, в които не е трудно да откриеш забулено като че ли любопитство. Настойчиви, но не втренчени - „заковават" те, но не дълбаят в теб. Един по един започнах да отделям пътниците, които мислех, че ще се качат с нас. Баку. Този, този, този... предимно мъже. Изпитах удоволствие от добре свършената работа, когато ни повикаха за полета, и видях „заподозрените" да се насочват към съобщения изход - Баку.

Кацнахме късно вечерта. От летището до града няма обществен транспорт - никакъв. Единственият начин е с такси. Нас, за щастие, ни чакаха. Закараха ни в хотел в центъра на Баку. Какво си представяте, като чуете Баку? Аз не си представях нищо подобно!

Откритие номер 1: Широки и осветени улици, красиви белокаменни сгради в европейски стил. Интересна, раздвижена архитекрура, незнайно защо ме лъхна спомен за средиземноморието. Барселона на Каспийско море. Нищо общо с т.нар. соц-стил. Заспали строителни кранове, които градят нов пръстен около Баку - високи, остъклени, модерни сгради.

Настанихме се в хотела на роднина на наш приятел. Можехме да си позволим да останем там само 2 дни, а след това трябваше да се преместим в квартирата на моя позната, което всъщност е и неин офис. Не стана така обаче. Бяхме поканени от собственика на хотела да се запознаем на закуска. Приятелят ни го беше уведомил за нашето пристигане. Млад мъж, може би малко над 30-те, с шапка на New York Yankees. Усмихнат и спокоен. Разговорът вървеше на руски. От къде сме, какво правим в Баку, колко ще останем? Разбрал е, че не можем да си позволим да останем цялата седмица в хотела. Как така? Не е редно да отиваме в някакъв офис. За него парите не са най-важното; виж, приятелството е друго нещо; приятелството е важно. Покани ни да останем до края на престоя си, като заплатим сума, която бихме могли да си позволим. Звучи ли ви странно вече? Съмнително? На мен би ми прозвучало най-малкото странно. Не знаех дали да приемем предложението, телефонирах на приятеля ни. Той се засмя на телефона: „Хаха! Така ли каза? Ами щом е така, останете, няма да има проблем. Спокойно. Ще мина да ви взема, за да отидем до Красная слобода. Бъдете готови ."

Откритие номер 2: Отношението към чужденците е дружелюбно, свойско. Отношенията са естествени, човешки по особено очарователен начин.

Беше точен. Излязохме на улицата и ни лъхна свежестта на предстоящ слънчев октомврийски ден. Морето беше близо и това се усещаше във въздуха.

Откритие номер 3: Чисто е. Е да, това е центърът на Баку. В някои части положението е съвсем различно - бедност, слухепни къщи, мръсотия.

Излязохме от Баку. Пред нас се разпростря равнината. От двете ни страни - равно, виждаш правата линия на хоризонта. Лека сутрешна мараня все още висеше във въздуха. Покрай нас фучаха мерцедеси и волги, натоварени с ябълки.

Откритие номер 4: Най-караните коли в Азербайджан са Мерцедесите, Волгите и Ладите. Няма Опел, Пежо, Рено. В Баку видяхме БМВ-та и Лексуси. Всички патрулни коли са БМВ.

Красная слобода е единственото изцяло еврейско селище извън Израел. Намира се в североизточната част на Азербайджан. Посрещат ни с любопитство. Разхождаме се из малкото селце - синагогата е затворена. Връщаме се в центъра - на всяка къща има давидова звезда - на покрива, по прозорците, по терасите има... надписи на иврит. Малко хора обаче говорят иврит - някои от младите. Сядаме в кафенето на центъра. Мъже пият чай и игрят табла. Донесоха ни чай - черен, в малки стъклени чашки в метални чинийки. Захар на бучки. Донесоха още сладко от череши и бонбони. Не ги бяхме поръчвали. Искали да ни почерпят. Оказа се, че председателят на местната администрация е тук. Заговорихме се. Откъде сме, какво правим в Красная слобода. От България сме. Не, не сме евреи. Разказват ни за общността, за бакинските евреи. Става дума за йешивата (еврейско училище). Затворена е сега, но ако искаме, може да я отворят. Естествено! Децата ни завеждат, равинът ни посреща. Разказва ни за общността, пита за България. Единствено в йешивата има компютри и интернет, книги, игри, календар с еврейските празници. Дълга маса. Уютно е.

Връщаме се в кафенето да се сбогуваме. На излизане се сблъскваме с професор от Баку. Немец. Немец посред еврейско селище в постсъветска ислямска държава. Въображението ми почва да работи - усмихвам сеJ В същия миг еква езан (повик за молитва). От другата страна на реката има джамия. В главата ми вече се е развила лентата на историята, политиката, съвместното съществуване. Това е, за което пишат по книгите, по вестниците. Друга страна обаче. Без категории и хипотези - ежедневие, 60 секунди в слънчев октомврийски ден. 

В главата ми вече се е развила лентата на... съвместното съществуване. Връхлитат ме модерните напоследък теории, тези и хипитези за съвместно съществуваване и междукултурен диалог... И ето пред очите ми - междукултурен диалог на практика - без категории и хипитези, естествено, ежедневно... 60 секунди в слънчев октомврийски ден.

Очаквайте продължение...