Stand.bg

Жоел Бувие - „гранд  дамата на съвременния френски танц", „фатална жена", „представител на новата вълна драматургичен танц". Епитети и определения струят около фигурата на френската танцьорка и хореографка. Минути преди завесата на „За Любовта" да се вдигне пред софийската публика, Жоел Бувие разказа за творческия си път, за стремежа към неспирно развитие и желанието да опитоми лицата на любовта на сцената, знаейки, че това е трудна задача. Сцена, като че ли изрязана от филм на Фелини.

През 80-те години Вие основавате компания за екпериментален танц, съвместно с Режи Обадиа. В каква позиция бе тя спрямо битуващия по онова време традиционен танц?

С Обадиа работихме заедно дълги години. През 1980 г. основахме тази компания в един изключително „слят" пласт на работа. В случая изобразителното изкуство изигра огромна роля. Образността, която създават Франсис Бейкън и Владимир Великович бе основополагаща. Това са артисти, художници, които буквално разбиват тялото. В този период от живота си бях обсебена от желанието за революция, бунт, за разчупване на оковите. Това е характерно за младостта, която винаги се стреми да скъса с миналото. Малко по-малко ожесточеността се заобли, работата ми стана все по-дълбока, а самата аз станах по-нежна, по-спокойна както в настроенията си, така и в творческите си анализи. Моята хореография следва естествените стъпки на живота. Тя е огледало на моето собствено развитие като човек. Работата ми се стреми постоянно да еволюира.

Творбите Ви напомнят едновременно на филмови сцени, на чист вид театралност, но все пак именно танцът е в основния фокус. В какво отношение стоят помежду си тези, иначе разграничени, изкуства?

За мен това е един меланж. Всяко събитие в живота ми трансформира начина, по който работя. Занимавам се с кино, което ми помогна в начина по построяване на един спектакъл. Общуването с художници също даде своя принос. Работя с танцьори, които имат съвсем различен хоризонт от моя. В началото дори не исках толкова танцьори, колкото исках хора. Работила съм с различни танцьори, например от школата на Пина Бауш, което оказа ползотворно влияние върху начина ми на работа. Но тук не става дума за влияние, а за вдъхновение. Те ме инспирираха да се развивам и да развивам различен поглед върху нещата. Киното разбира се ми дава голяма свобода. Например мога да взема думата в един спектакъл или да представя една обикновена, човешка ситуация. Обичам да работя със семпли, прости елементи, като в „Жана Д'Арк". Изваждам тези предмети от обикновеното ежедневие и им придавам нов смисъл, нов живот.

Често пришиват към работата Ви термина „нова вълна", но в сферата на съвременния танц. Как бихте дефинирали това понятие от френска гледна точка?

Със сигурност в мен и в работата ми има нещо характерно, което би могло да се причисли към конкретни определения. Но предпочитам хората, които употребяват тези понятия, да ги и обясняват. Едновременно се вълнувам, но и много се притеснявам от определенията, отнесени към мен и творчеството ми.

Възможно ли е да бъдат изброени различните лица на любовта на сцената?

Да (смее се). Но в същото време това е най-трудното и невъзможно нещо. Любовта е толкова огромно необхватна. Единственото, което мога да направя, е един опит да схвана състоянията, в които тя ни кара да попадаме. Нещо като различни вкусове, които дегустираме, понякога деликатни, нежни, понякога горчиви. Стремя се да схвана най-близкото усещане при срещата с любовта, при раздялата, при усещането за изоставянето и за намирането. Да, това е което искам да пренеса в моите спектакли.

Недовършените изречения на любовта