Невероятните японски барабанисти Yamato ще представят новата си програма в зала 1 на НДК на 1 март. Гостуването им е в рамките на тяхното световно турне 2011-12 "Gamushara - The Beat of...
Ерик Клептън разкри, че винаги е ненавиждал
гласа си. Това е и причината да работи заедно с Джей Джей Кейл по новия си блус
албум.
"Мразя пеенето си. Винаги съм звучал като
16-годишен хлапак от Сърбитън (предградие на Лондон - б.р.). Когато гледам как
Рей Чарлз се справя, винаги си казвам: „Ето така се прави". Той знаеше хиляди
песни и пееше всяка една от тях така, сякаш животът му зависеше от това. Ето
това е истинско вдъхновение, но аз съм изпълнен с толкова самомнителност, по
отношение на пеенето си, че ми е трудно да си представя достигането на подобна
свобода", каза Бавната ръка пред Mojo.com.
Неговият едноименно озаглавен албум ще излезе
на пазара в края на септември. В записите му са участвали редица музиканти,
сред които и бившата приятелка на Клептън - Шерил Кроу.
Той споделя, че е почувствал емоционална
енергия докато е изпълнявал вокалните партии в парчето от 1930 г. „That's No
Way To Get Along", заедно с Кейл.
"Аз започнах да пея, а Джей
Джей вместо да го стори с мен, повтаряше една и съща реплика. Зачудих се защо
го прави, но после си казах, че ще е много яко да вкараме този нюорлиънски
елемент в песента. Той ми показа, че не е престъпление, ако пееш прекалено
тихо. Рей Чарлз можеше да прави всичко с гласа си, а Джей Джей генерира същия
емоционален капацитет в музиката си с минимум усилия. Просто има различни
начини да го постигнеш", обяснява Ерик.
Новият опус на иконата на блуса ще съдържа
серия преработени версии на стари парчета и той се надява феновете му да
останат приятно изненадани от тази насока на неговата работа.
Многократният носител на награди „Грами"
смята, че в подобен род музика няма граници. Неговите страсти са латино
музиката и подобни джаз изпълнения с южняшки корени.
„Това е, което ме интригува, е: мога ли да
свиря на електрическа китара, сякаш съм Луис Армстронг? Няма ли да е чудесно?
Американците се различават от нас англичаните. Те имат своята стара
музика и не им е трудно да намерят идентичността си. Не е трудно да се влюбиш в
музиката на изпълнители като Джордж Формби или Грейси Фийлдс", завършва той.