Невероятните японски барабанисти Yamato ще представят новата си програма в зала 1 на НДК на 1 март. Гостуването им е в рамките на тяхното световно турне 2011-12 "Gamushara - The Beat of...
Носителят на Нобелова награда за литература (1999) - Гюнтер Грас - оповести, че последната му книга ще бъде и последният му досег с биографичния жанр.
Авторът на шедьоври като „Тенекиеният
барабан" (1959) и „Кучешки години" (1963) съвсем наскоро публикува новата си
книга в Германия. „Grimms
Wörter: Eine Liebeserklärung" или „Grimms' Words: A Declaration of
Love" е литературен реверанс към Братя Грим и речника на немски език, който
двамата започват да списват през ранния 19 век. Книгата обговаря и собственото политическо минало на Грас.
„Думите на
Грим без съмнение финализират биографичното ми писане. Всеки знае колко е
трудно, особено на моята възраст, да се завърши книга с епична концепция" -
коментира пред немското списание Der Spiegel 82-годишният писател.
„Голямата
уста" на немската литература твърди, че не се страхува от старостта. В тази
връзка цитира част от текст, написан от Якоб Грим и посветен именно на темата
за залеза на човешкия живот: „Последният плод е на стъблото".
Израстнал с
приказките на Братя Грим, Гюнтер Грас чистосърдечно признава, че дуото
постоянно е част от ръкописите му. В „Плъхката", например, двамата братя са
изобразени като министър и заместник-министър, опитващи се да спасят горите от
опустошителния киселинен дъжд.
Писателят решава
да „присвои" историята на Братя Грим (живели и творили в момент на радикални
промени), за да разкаже за „политическата и социална страна" на своя живот.
Новата книга
на Грас засяга за пореден път (след „Да люспиш лука" 2006) участието на
писателя във Вафен-СС и самата церемония по посвещаването му в организацията. По
повод този период от живота си Грас е категоричен, че е бил насилствено
привлечен в обединението, подобно хиляди други свои сънародници: „Краят на
войната ме освободи от сляпото подчинение. След това бях убеден, че никога
повече няма да давам клетва за каквото и да е".
Относно актуалната
напоследък тема за електронните книги, Грас не счита за необходимо да бъде част
от този „модерен" процес. „Бих искал да спра насочването на писатели и издатели
към този нов метод на потребление на литературата. Но вероятно това е изгубена
кауза. На екрана на компютъра текстът винаги изглежда някак завършен. Това е
изкушаващо за мнозина".
Писателят е привърженик на ръкописите, които след това печата на своята Olivetti, а после ръчно вмъква корекции между редовете на печатния текст.