Най-успешният испаноговорящ певец Хулио Иглесиас ще пее в София на 13 юни в „Арена Армеец".
Ако отговориш правилно на въпроса, може да спечелиш покана за
Галерия 1908 представя втората самостоятелна изложба на независимия художник Ementzo (Емил Първанов). Скрита на топло и уютно, малката галерия сияе, оцветена в картини, които отразяват скрития образ на градската действителност и нейните хора.
Това са изкривени лица, оголени черепи, болезнени зъби, метафори и фантастични същества, които представят илюзията и гротеската на случващия се град. Но дали наистина е илюзия или всъщност не е една перспектива на разконспирирания облик на градския човек, носещ своите ежедневни маски?
Играта на антитези тематично преплита митологичните образи на варварското и културната атмосфера на града, урбанизирания човек, представен като участник в един кукерски маскарад или иронизирани комикс образи, провокиращи реалностите на субкултурното ни общество.
Картините носят графити усещане, което внушава не само идеята за описателното отражение на реалността, но и някак си озадачава. Частични пикселирани образи размиват красотата, разцепват я грубо на дребни квадратчета, отнемат й онова, което я прави красива.
Ementzo обръща специално внимание на почти всеки основен цвят, отразяващ нагласа, настроение или вътрешно противоречие, но го подслажда и с определено саркастично въздействие. Зелено, оранжево, червено изразяват заслепяващата яркост, която ни заобикаля - от нежелани възможности, от полюсни отношения, от отлитащи ей така чувства, от мимолетна обич и от необясними реакции.
Символиката на изразните средства на художника смело поставя въпрос пред човешкия облик и последствията от неговото развитие зад стените на бързо развиващия се град. Забързан, мултикултурен, опосредстващ към посредствен, отчуждаващ и упадъчен. Все неща трудни за признаване и изискващи вече многопластовото наслояване на маските. Картините провокират тежките образи от кошмарите ни - може би се превръщаме в това, от което бягаме?
Със своята забавна шарена компилация от творби Ementzo сякаш пита - можем ли да разкрием или да допуснем тъмната страна? Можем ли да носим кукерските маски по предназначение? Дали поп-културата на дишащия учестено град ни тласка към консуматорско извращаване и индивидуална нищета? Това е изразено прекрасно в картината с пленения образ, пристрастен към бързите храни. Дали не сме ние този грозно-забавен човек?
„След черната линия" - така се казва една от картините, която сякаш остава най-неразбрана и затова най-значеща. Линията на живота или пък линията на любовта, съдбата, жестокостта, черната маска, кошмарите. Не тя ни следва, а ние нея - тъжна предопределеност.
