Stand.bg

"Танцовият критик Джон Мартин описва модерния танц като "гледна точка", различна за всяко десетилетие, за всяка страна, за всеки човек, който я поражда."

Първата книга за съвременен танц, която се издава на български език, вече е факт. Автор на книгата "Танцови представи и артистични предпочитания" е хореографът Галина Борисова. Преводите са дело и на Ангелина Георгиева и Мирослава Мариянова.

Галя, чии "артистични предпочитания" стоят зад тази книга?

На първо място изборът на текстовете е мой, като съставител на книгата. От събраните през годините книги, специализирани издания за танц, интервюта и критики, трябваше да направя селекция, възможно най-изчерпателна, доколкото това начинание е възможно, когато става въпрос за една история на повече от 100 години. Включила съм текстове за артисти и хореографи, които през последните години срещах по света на различни форуми и семинари. Освен моите предпочитания към Александър-техника, Боди Майн-метод, Бартиниеф-основи, контакт импровизаторите от Джъдсън Данс Театър, Ерик Франклин и неговия метод чрез представи, в книгата се забелязват откровенност и толерантност към различните тенденции, което си мисля, че ще накара и читателите да имат такава реалистична позиция.

Провеждаме този разговор с уговорката, че ще задавам някои наивни въпроси в името на едно по-широко разбиране. Бих искала съвсем правилно да се разбере важността на тази книга. Затова защо е толкова важна тази книга и за кого е важна тя? За кого е предназначена?

Книгата е насочена към всички артисти и танцьори, занимаващи се със съвременни сценични форми, както и за по-широка аудитория от занимаващите се със съвременен театър, пърформанс или всички, които тренират всякакви техники и методи за опознаване на тялото, за неговото естествено функциониране извън професионалните училища. Книгата е важна защото за първи път излизат критически текстове, събрани в едно издание на български език. Показва се историята на първото поколение за модерен танц (Айседора Дънкан, Дорис Хъмфри, Марта Греъм, Рут Сент Денис, Чарлс Уайдмън и др.), минава през постмодерния период на Мърс Кънингам и стига до третото поколение на артистите, събрали се да представят своите работи в Джъдсън Данс Театър в началото на 60-те. Сред тях са Лусинда Чайлдс, Мередик Монк, Таула Тарп, Ханя Холм, Триша Браун и др.

Чрез книгата се въвеждат понятия, имена, теория, тенденции, периоди, лични разкази. Хореографът Мила Искренова я описа като методологична, образователна и все пак лична, а театроведът проф. Камелия Николова я нарече мелодична. Ти как би я определила?

Като личностно преживяване с историята на модерния и съвременен танц, което споделям с колеги, приятели и симпатизанти. Като учебник, но не скучен и скован от дати, имена и статистика, а едно откровение, отправено към публиката за разбиране, провокация и по-дълбоко вглеждане към експериментите и направеното.

Какво друго, освен самата ти, обединява тези текстове?

Има хронологическа линия в текстовете раздел "История"; интервютата са важни, за да бъдат "чути" авторите, а не само критиката; има лични текстове на танцьорите и хореографите, както и възможността да се направи паралел на преводните текстове от 350 страници с моите лични текстове от 50 страници, написани в периода след 1989 г. до днешна дата. Какво се е или не се е случвало у нас през годините, когато в Америка и Европа модерният танц вече е бил утвърден, имал е място в университетите, бил е видим, бил е качен на големите сцени. Разбира се, сега може да се навакса много, тъй като вече границите са отворени и младите хора пътуват и смесват впечатления, опит и идеи. Всичко зависи само от нас.

На представянето на книгата Мила Искренова спомена нещо, което ми се стори важна дефиниция. Тя каза, че книгата "Танцови представи и артистични предпочитания", в някакъв смисъл, легитимира онова, което се случва в полето на съвременния танц в България. В каква посока книгата се отнася към съвременния танц в България, какво или кого „легитимира"?

Не мисля, че съм изчерпателна с моите разсъждения за танца през последните години у нас. Тези 50 страници, които представям в книгата са по-скоро моите предпочитания и представи как виждах нещата и какво не ми достигаше за тези 20 години след 1989 г. Тези текстове са и критика към мен или по-скоро към разбирането ми за себе си, отколкото за другите. Споменавам само малко имена, с които аз съм работила през годините и малко от притесненията ми относно така или иначе незапочналата подкрепа и реформа към независимите артисти, или легитимирането им като една важна част от театралната и танцова среда у нас.

Закъсняла ли е тази книга?

Според Камелия Николова тя идва навреме и може би е права, въпреки че моето мнение е, че е закъсняла. Но, разбира се, от дистанцията на времето можем да говорим по-неемоционално и да бъдем по-верни на фактите, да премахнем клишетата или да преосмислим историята. Радвам се, че аз сложих начало на едно такова дело, в което са събирани толкова различни гледни точки и толкова интересна информация за последните 100 години.

Ангелина Георгиева и Мирослава Мариянова, които са помагали за преводите и са се занимавали с теоретичното оформяне на  текстовете  споделиха, че едно от най-трудните неща е да обособят термините. Тази книга доказва, в някакъв смисъл, не просто терминологична необходимост, а една терминологична пукнатина. На какво отдаваш тази празнина?

Не мисля, че можем да я наречем празнина. Хората, които се занимават с по-съвременната история на танца и театъра, могат да дадат определения по един или друг начин, важното е да не се използват стари социалистически клишета и говорене, което на всички нас отдавна ни е омръзнало. Все още има нужда от внимателно назоваване на нещата, от познаване на историята. Повече теория няма да е излишна. Така и практиката ще се подобри, ако въобще теория и практика трябва да се разделят. Това е доста стар метод, който все още се забелязва при класическото образование не само у нас, но и в Европа и Америка.

В една малко по-амбициозна перспектива - може ли да се мисли, че тази книга е първата крачка към формирането на устойчивост в критическото поле, свързано със съвременния танц?

Не знам, другите трябва да кажат. В книгата имам текст, в който коментирам, че се делим на два вида артисти: тези, които експериментират и започват на чисто и други, които предъвкват историята до втръсване. Знам само, че аз не съм от първите.

За всеки, който не е чел блога ти, какво включват твоите, съвсем лични 50 страници?

В блога ми имам само една незначителна част от текстовете, включени в книгата. Там имам и мои лични текстове, стихотворения и разкази, новогодишни пожелания и информация, за това което организирам като концертите на фондация Етюд, курсовете, които периодично водя, представленията и артистите, които са ме впечатлили, коментари на телевизионни предавания или изказвания по различни теми и т.н. В книгата оставих само по-интересните текстове, с които исках да се разкрия пред читателите. Надявам се, че книгата след месец ще бъде изкупена от книжарниците и прочетена от моите колеги и студенти. Моля ви, не пропускайте този шанс. Има какво да се научи от нея.