Stand.bg

Горан Паскалевич е всичко друго, но не и типичен балканец. Завършил кинорежисура в Прага, говорещ няколко езика, напуснал бивша Югославия през 1992 г., той познава предимствата и недостатъците в мисленето на хората, които населяват този край на Европа. С присъщото чувство за хумор и дълбоко таена горчилка на сънародниците си съумява да ни обрисува изключително правдиво. По време на „София филм фест" бе представен един от най-успешните му филми - „Буре барут", а той ни разказа какво мисли за късата политическа памет, балканските грехове и престорената богобоязливост.

Какво е нужно на един творец от Балканите, за да успее на Запад? Какви теми трябва да разглежда в творбите си?

На първо място трябва да е искрен. Когато правя филм, аз не се съобразявам с локации, не се стремя да се харесам на западняците и да им бъда интересен само на тях. Трябва да се засягат общочовешки проблеми. Ясно е, че политиката в малка или по-голяма степен направлява живота на всеки един от нас. А не трябва да е така. Това се опитвам да покажа аз специално в „Буре барут". Също така е нормално, че ние балканците имаме сходен начин на мислене в много отношения.

Защо Балканите се превърнаха в „бурето с барут" на Европа?

Ние населяваме една много специфична територия, която е била обитавана от древните гърци, римляните, Византийската империя се е издигала тук, после турците са колели и бесели в продължение на столетия. Всичко това неминуемо оказва своето влияние. Ние сме едно военно, културно и каквото се сетите средище.
Милошевич имаше глупостта да оправдава всичко с национализма. Ако се случеше нещо хубаво в бивша Югославия - то се обясняваше със страхотните качества на сърбите - винаги бяхме най-добри, най-умни, все другите бяха лошите. А когато някой „по-висш" ти представя нещата така, е много лесно да се поддадеш на манипулациите му и да му повярваш.

Коя черта ни е по-лоша: че сме твърде горделиви или че сме прекалено отмъстителни?

Склонността ни към отмъщение май е по-лошата. Една наша обща черта на балканците е, че много къркаме. Когато сме в кръчмите, сме страшни революционери, а излезем ли извън тях, не може да ни се чуе гласецът. В първата половина на 90-те всички в Сърбия се бяхме покрили по кръчмите и затова се докарахме до това положение.

Не сме ли и малко лицемерни? На Световното тази година всички в България викаха за „орлите", но ако се изправим едни срещу други, сигурно ще се хванем за гушите...

Със сигурност е така, такива сме си просто и това няма нужда от особено задълбочен анализ.

Ако светлината в дните ни сега идва от кандилата, каква е миризмата, която се носи от тях?

Ами, доста е вероятно да мирише на мърша, на умряло, а не на вяра. Преди години някои хора не знаеха как да се прекръстят, а сега се пишат много вярващи. Много фалшива вяра има по тези земи, но затова вина носи и комунизмът. Хубаво е човек да има вяра, но да я таи вътре в себе си, да е за лична употреба, не да прокламира с нея.

Има ли нещо недоизказано по темата за национализма, за Милошевич?

Мисля, че въпросът не е изтъркан от употреба, има какво още да се каже по него. На мен не ми харесва, че се опитват да хвърлят цялата вина върху него и обкръжението му. Ние като редови граждани също носим своя отпечатък, защото Милошевич не е бил сам в безумствата си, а сега всеки се прави на „ни лук ял, ни лук мирисал". Ако сега попитате някой в Сърбия дали е гласувал за него, едва ли ще намерите такъв, който да ви даде утвърдителен отговор. Иска ми се да привлека вниманието на публиката върху личните провинения, втъкани в колективната, в общата вина.

Следващият ви филм ще „лекува" подобни тумори на обществото. Ще се разказва за нацизъм, холокост...

Така е, но не мога да разкрия кой знае колко информация, свързана с него. Ще е копродукция между Сърбия, Франция и Германия. Хората като че ли малко започват да позабравят това най-голямо зло, случило се на човечеството. Появяват се някакви групички от млади хора - неонацисти, които симпатизират на онези престъпници, а това е недопустимо. Трябва чрез всякакви средства, и киното в това число, да се борим с подобни опасни явления.

Младите сякаш вече нямат кой знае какви идеали, за които да се борят. Ето, у нас по-старите поколения кинаджии се борят срещу орязването на парите за правене на седмото изкуство, а младите сякаш са заели апатична позиция по въпроса...

Това е страшно и не бива да се допуска. Правителствата изглежда не могат да разберат, че културата е оцеляване, културата означава национално самосъзнание. Няма как да оцелееш като отделен индивид и част от по-голямо цяло без нея. Но това е един от най-големите проблеми на нашите общества - политиците са корумпирани. Те искат единствено да взимат повече пари и да се държат на власт.

Във филмите си не пропускате да покажете странното, на моменти дори фаталистично, чувство за хумор на сънародниците си. На какво се дължи то или причините са комплексни?

Не мога да си го обясня и аз, но може би това ни качество: да гледаме с подигравателна усмивка на най-големите трудности и да се присмиваме на бедите си, ни помага да оцелеем и всъщност е положително. Както се казва: „Да сме живи, да сме здрави"!

Северна Африка и Близкия Изток ли са новите „бурета с барут" в световен план?

По всичко личи. Случващото се там за пореден път доказва, че диктатурите няма как да бъдат търпени завинаги. Но събитията в арабския свят са обусловени по-скоро от религиозни и социални фактори отколкото от националистически настроения. Ислямът е нещо, което европейците не разбираме и е нормално да ни е страх от него. Иначе надеждата ми е в младите, на които им е почти невъзможно да понасят несправедливости, причинени от политиците.

В интервюто са попаднали и въпроси на други медии.