Stand.bg

За първи път директорът на раздел Архитектура на биеналето във Венеция (29.08-21.10.2010) е жена. Kazuyo Sejima - международно призната архитектка. Именно тя е главният ръководител на 12-тия поред архитектурен „салон" в плаващия град. Kazuyo Sejima е и едва втората жена носител на архитектурното отличие Pritzker.

Архитектруният свят е доминиран от мъже-архитекти. Но това твърдение като че ли губи релевантност в последните години. Архитектурата не се мисли като затворен в себе си кръг, лансиращ „звезди"-архитекти. Дори темата на тазгодишното "архитектурно биенале" и на водещата експозиция във Венеция бе именно „Хората се срещат в архитектурата". Индивидуалните стилове и частни подходи са поставени в едно по-задно пространство. На преден план излиза архитектурата, мислена като комуникационна система без статичен завършек.

Ръководният пост на Kazuyo Sejima и дебатите, които назряха впоследствие, поставят няколко въпроса. Подлежи ли пространството на интерпретация, различна в зависимост от пола? Могат ли жените да проектират по различен начин?

Самата Kazuyo Sejima счита темата за пола и влиянието му в архитектурните решения за несъществена. Но за мнозина наблюдатели утвърдителен отговор на въпроса за това дали женската перспектива вижда нещата по друг начин, архитектката дава именно чрез творенията си.

Първият принос на Kazuyo Sejima към Венецианското биенале е кураторската й работа за Японския павилион през 2000 г. - „City of Girls". За павилиона датската фотографка Hellen van Meene заснема тийнейджърки, прецизно стилизирани. Фотографиите са изкусителни по един смущаващ начин, особено като се има предвид японския афинитет към образа на „ученичките". Още тогава темата за разделението на пространствата на „женски" и „мъжки" надзърта иззад концепциите на архитектката.

Синдромът на „полово" разделените пространства е най-зрим в случаите, в които жените се асоциират с пространството на дома, а мъжете са поставяни в „декора" на публичните топоси.

Според Jane Rendell - директор на архитектурните изследвания в University College London - „сегрегираните сфери, поставящи граници между града и дома, между публичното и частното, между продукция и репродукция, между мъже и жени" са едновременно индикация за патриархалност и капитализъм.

Места, в които подобна парадигма липсва, почти винаги са дирижирани от ефикасността и функционалността.

Sejima не преобръща парадигмите. Тя интегрира естетическа и политическа позиция в творческите си решения. По този начин недефинируеми преди това места добиват материален облик. Потребителите започват да мислят различно, да се държат различно.  

Публичното и частното са променливи категории в работите на Sejima. В проекта си от 2000 г. „Gifu Kitagawa Apartment Building", умивалникът е поставен в центъра на апартамента и пред огромен прозорец с изглед към апартамент от съседна сграда. Според Akira Suzuki (професор по архитектура в Kobe Design Museum) в случая жилището е фокусирано около фигурата на дъщерята и нуждата нейното „чисто лице" да се представя пред публиката непрекъснато.

Архитектурата на Sejima борави по иновативен начин с пространството, моделирайки поведенията и движенията на намиращия се в него. Възникват нови начини на комуникация, на придвижване. Сградата на  21st Century Museum of Contemporary Art в Каназава е екстремно публично пространство. Посетителят влиза в него без да заплаща входна такса. Галериите са подредени без конкретна йерархия, създаващи множество вътрешни връзки. Сградата „се държи" като дневната стая на града.

Създадените от Sejima пространства изблъскват херметичността в периферията. Мястото се „обживява" посредством настроения, чувства, инстинкти. Архитектурата й е общуване с индивидуалните психологически и социални животи на потребителите. Познатите принципи са размити, а разделения на базата на полови белези, губят актуалност.