Stand.bg

22-годишната Антония Кер е безспорно литературно откритие. Дебютният й роман „Цветя за Зоуи" бе високо оценен и издаден от най-престижното френско издателство - „Галимар". Критиците съзират в книгата й влиянието на Филип Рот. Сега работи върху втория си роман, който ще се появи на книжния пазар през 2012 г.
Антония Кер гостува в София по случай излизането на дебютния й роман на български.

Как започва денят ти?

След като стана, гледам сутрешния блок по „Франс 2", а веднага след това започвам да пиша и така откарвам до вечерта.

Какво е за теб писането?

Нужда. Започнах да пиша още от 16-годишна и досега това ми дава сила и емоции в живота.

Успяваш ли да съчетаваш писането с ученето и другите важни неща в живота си?

Сега следвам „Философия" и започвам да чета и да пиша в тази насока, но за мен да съчетавам двете неща не е сложно. В крайна сметка това не е чак толкова много.

Какво мислиш за любовта?

Тя прави живота красив и си заслужава мъката.

А за политиката?

Въобще не се интересувам от политика.

Може ли твоята книга да се разчете като бягство към романтичното, като отношение към света и хората?

Да. Всъщност точно това е, което исках да направя с „Цветя за Зоуи".

Става ли въпрос в книгата ти за изгубената връзка между поколенията и за границите на любовта?

Всъщност историята разказва за това, но не то е основната цел на книгата. Идеята ми беше да напиша една история, която на мен ми се струваше красива и романтична.

Значи ли това, че се припознаваш в Зоуи?

Не, не в никакъв случай! Съществува граница между образите на героите ми и личния ми живот. Със сигурност не се изживявам като Зоуи, въпреки че тя е едно съвременно момиче, което търси богатствата на живота.

Как оценяваш собствения си литературен дебют?

Не гледам с добро око на това, което съм написала. По-скоро съм критична към себе си и постоянно си казвам, че можеше да стане и по-добре.

Значи ли това, че писането като акт е по-важно за теб от публичното признание?

Да, за мен самото писане е много по-важно. Писането е нещо, чрез което се абстрахирам, намирам себе си и по този начин някак си се измъквам от нещата. То ми помага по-леко да приемам живота.

От какво се страхуваш най-много?

Страх ме е например от остаряването. Страхувам се от това, че ще остарея и определено от това, че ще умра.

Мислиш ли, че старостта идва прекалено бързо?

Да, според мен самият живот е доста кратичък. Трябваше нещата да са организирани така, че през повечето време от нашия живот да сме млади и накрая съвсем за малко да бъдем стари.

Какво искаш да направиш преди да пораснеш съвсем?

Много обичам да пътувам - искам да отида на юг. Все още не познавам Южна Америка, също така Азия, така че бих пътувала до нови и нови дестинации.

Какви книги четеш, кои автори предпочиташ?

Обичам американска литература, а от френските автори посягам най-вече към Ромен Гари. Чета също Хемингуей, Филип Рот и други, разбира се.

Критиците казват, че стилът ти е повлиян от Филип Рот, как се отнасяш към подобно твърдение?

Да, и на мен така ми казаха! Със сигурност не го правя умишлено. Всъщност аз харесвам стила на Ромен Гари повече. Много възможно е да съм повлияна от Филип Рот, тъй като чета неговите книги, но моята страст е насочена към Ромен Гари като писател.

Каква музика слушаш?

Класическа - обичам Шопен, но освен това, колкото и да звучи странно, слушам и модерна музика, хитовете, които излизат всеки ден. Обичам много Florence and the machine.

Имаш ли друго хоби, с което обичаш да се занимаваш?

Всъщност четенето и писането е основното, което ме занимава през деня, освен това рисувам по малко, когато имам свободно време.

Книги, музика, рисуване... къде откриваш вдъхновението за героите си?

Доста е тайнствено. Предполагам, че част идва от това, което съм прочела, но от друга страна роля играе моят плодоносен мозък, който работи непрестанно.

В твоя роман се забелязва определен религиозен дискурс. Ти самата вярваш ли в Бог?

Не. Кръстена съм в римокатолическата църква, но не съм практикуваща.

А в какво вярваш тогава?

В любовта.

Знаеш ли нещо за България?

Не знаех нищо особено за България, преди да получа покана от издателството и Френския институт. Едва след това се заинтересувах и разбрах малко повече за историята и културата на вашата страна.

Ще споделиш ли нещо за новата си книга, която пишеш сега?

В общи линии историята е подобна като тази в „Цветя за Зоуи", но този път е вдъхновена от  творчеството на Алберто Моравия. Това е, което мога да кажа на този етап.

„Цветя на Зоуи" е на българския пазар от издателство „Колибри".