Stand.bg

Анселм Кийфер твори с голям размах. Наскоро той подписа договор за купуването на реактора Мюлхайм-Керлих, една недовършена атомна станция близо до Кобленц, Германия. На същия ден Кийфер, един от най-именитите следвоенни немски творци, присъства на откриването на най-мащабното си представяне във Великобритания, разположено на повече от 1000 кв. м. в новоткритата White Cube gallery, в южен Лондон.

Изкуството на Кийфер е дълбоко и сериозно, наситено с езотеричен символизъм и политически натоварено. Изложбата Il Mistero delle Cattedrali взема названието си от заглавието на излязлата през 1926 г. книга на мистериозния алхимик Фулканели. Изложбата представя монументална работа от картини и скулптури, експлоатиращи идеи от философския камък до Втората световна война.

"Изкуството е трудно" - казва 66-годишният творец. "То не е развлечение. Има само неколцина души, които могат да говорят за изкуството - кръгът е много тесен. Когато видя някой нов артист, отделям много време, за да разсъждавам и преценя дали става въпрос за изкуство или не. Да купуваш изкуство не означава, че разбираш от изкуство".

Кийфер твърди, че му липсват 70-те и 80-те години, когато колекционери като Доналд Фишър -основателят на магазините за дрехи Gap - са имали нужда от година, за да решат дали искат да купят дадена творба или не. Той отказва да допусне творбите си до търгове и дори не разисква пазара на изкуство с галеристите си.

Въпреки че, критици като Саймън Шама твърдят с възторг за него, че е "невъзможно да създаде нещо тривиално" и че е последният художник след Жорж Брак през 1953 г., чиято творба влиза в постоянната едспозиция на Лувъра, Кийфер се възприема като ъндърграунд, в сравнение с творци като Деймиън Хърст, който според него прави "антиизкуство".

С мъка отбелязва, че това "анти изкуство" е само по себе си част от изкуството. "Изкуството съдържа в себе си нещо, което руши собствените му клетки", твърди Кийфер. "Деймиън Хърст е велик антитворец. Да отидеш в Сотбис и директно да продаваш собствената си картина (както Хърст прави през 2008 г. - белр.ред.) е унищожаване на изкуството. Но извеждайки го до такова състояние, то се превръща в изкуство. Харесвам продажбата в Сотбис и фактът, че се случи само два дни пред колапса, я прави още по-добра". Всъщност, търгът на Хърст, който постигна 93 милиона паунда и фалитът на Lehman Brothers се случиха по едно и също време, 15-16 септември.

Звучи, сякаш роденият в Шварцвалд, но живеещ във Франция от 1991 г. Кийфер се съгласява с оценката на Чарлс Саачи, че светът на изкуството е населен с "вулгарни, евротраш онанисти". "Описал е себе си, нали?", казва Кийфер, смеейки се гръмогласно. "В наше време изкуството се е превърнало в мода, във финансова спекулация, но Саачи започна това".

Още с първата си известна творба, "Окупации" ("Besetzung"), където, като студент, Кийфер се заснема в нацистки поздрав на различни места в Европа, артистът полемизира връзката на Германия с мрачното ѝ минало. В едно от помещенията на настоящата изложба са изложени четири огромни картини, изобразяващи летище Темпелхоф в Берлин, което бе затворено през 2008 г. Построено през 1927 г., огромното съоръжение е трябвало, според плановете на нацистите, да служи като врата към Европа в прекроения от Алберт Шпеер Берлин. Архитектът Норман Фостър го нарича "майка на всички летища".

"Германците искат да забравят миналото и да започват всеки път нещо ново, но само връщайки се в миналото можеш да стигнеш до бъдещето" казва Кийфер. В момента, жалва се той „правят модни ревюта в Темпелхоф и други подобни скудоумия. Има офиси, ледена пързалка - битовизми. Писах писмо до Отдела по култура на Берлинската община писмо и им казах: „В катедрала не се кара колело". Говорих с Норман Фостър, според него също е жалко, че не се направи нещо стойностно с мястото".

Какво например? "Биха могли да го дадат на мен. Бих поканил пет или десет творци и да направим нещо там, или да правят изложби, или да го използват като частно летище, като Бурже в Париж." Според Кийфер, това не става, защото германците на правят разлика между нацистката архитектура и нацисткото изкуство. "Нацисткото изкуство е ужасно, отегчава, но архитектурата на 30-те г. не е типично германска, тя е архитектура на епохата. Шпеер е бил лош политик, но не и лош архитект."

След обединението, казва Кийфер, развитието на Берлин трябваше да следва плановете направени от Шпеер, по поръчка на Хитлер, подобно на Париж, който нямаше да е това, което е днес, без модернизацията, извършена от Осман, по поръчка на Наполеон III. "В Германия тове е трудно - табутата плашат". Добавя, че Берлинската стена - "или част от стената" - е трябвало да бъде оставена непокътната, като паметник. "Вярвам в празните пространства, те са най-прекрасното нещо (има се предвид празното пространство между Източен и Западен Берлин - бел. ред.)."

Изложбата в White Cube показва образи на опустошение и възстановяване, в алхимични мащаби, Щуко-подобни бомбардировачи и слънчогледи, с голяма тежест, в буквален (Кийфер често работи с олово) и в преносен смисъл. Било е планирано на външната стена на галерията също да бъде изложена творба, но в последния момент художникът се отказъл. "Твърде оживено е" казва Кийфер. Не че се притеснява, че може да бъде повредена от публиката : "могат да я пипат, да я шарят, не ми пука."

И наистина, творбите му често са засегнати от атмосферните влияния - така например от една картина стърчи огромна, ръждива сателитна чиния. Кийфер твърди, че настоящата бъркотия в Европа влияе върху мисленето и върху работата му, "но това не се забелязва непосредствено в картините - аз не съм творец, а коментатор ."

Той харесва Ангела Меркел. "Много съм щастлив, че начело е жена, мисля, че те са по-добри. Ние, мъжете, сме по-слаби." Според него Меркел "не държи да се харесва - тя подхожда към работата по стар, прусашки маниер и това ме впечатлява. Тя реши да спаси Европа и затова трябва да я поздравя".

Той е пламенен про-европеец, тази тема, както казва го "тласка напред". Твърди, че "в културен план се нуждаем от Европа, Германия сама за себе си не струва". Иска да види Европа като САЩ: "Бих стигнал толкова далеч" - с региони като Ил-дьо-Франс, Бордо и северна Германия и отделните държави в нея. "Това не значи, че регионите ще загубят индивидуалния си облик, Европа е голяма политическа организация и после всичките тези отделни страни, това е чудесно, нали ? Нуждаем се от Европа в естетическо отношение, в политическо отношение и Меркел има правилното отношение към всичко това." 

И така, атомната централа? Кийфер твърди, че се е забавлявал от шумотевицата, която решението му да купи реактора Мюлхайм-Керлих предизвиква, от тогава прави това непрекъснато: купува стари фабрики, настанява се в тях, преобразява ги, после ги напуска и ги дава на колекционери, както направи това в Германия и в южна Франция."

Отрича решението да купи централата да е било повлияно от катастрофата във Фукушима и заявява, че когато се намира в охлаждащата кула на станцията е "завладян": "Толкова е прекрасно, като в Пантеона. За мен ще предизвикателство да направя нещо там, защото и така е много добро."

Всичко е част от призванието му да се изправя срещу миналото. "В Германия, когато нещо приключи то се премахва, заличава, посаждат трева отгоре. Това не е хубаво. Тези стари сгради трябва да се съхраняват, защото са били част от нещо и могат да ни помогнат да го разберем. Аз съм против разрушаването на всички тези енергийни централи. Казах им, че ако позволят, мога да ги взема всичките."

Изложбата на Анселм Кийфер "Il Mistero delle Cattedrali" е в лондонската галерия White Cube  до 26 февруари 2012 г.. Адресът е: 144-152 Bermondsey Street, London SE1.