Stand.bg

„Има нещо много странно, много особено, когато режеш фотография. Сякаш пробождаш жива плът" - споделя британският артист John Stezaker. Името му се свързва най-често с понятието колаж, макар че творенията му не се изчерпват само с това. Едновременно семпли и лесни от техническа гледна точка, но и странни, смущаващи, хипнотизиращи като образи.

Родени от дружбата между снимки и пощенски картички, изобразяващи красиви природни гледки, работите на John Stezaker са уникални по рода си. Понякога артистът разрязва снимката на забравен актьор от миналото, залепяйки едната половина прецизно върху половината лице на друг, потънал в забвение, герой.

Резултатът не е просто нов образ, изплувал от въображението на своя създател. Задейства се игрови механизъм - търсене на липсващи части, сглобяване на фрагменти, разгадаване на сюрреалистични изображения, проникване в триизмерния свят на иначе двуизумерния „портрет".

John Stezaker принадлежи към поколението творци, останали извън полезрението на арт средите във Великобритания, по-конкретно в епохата на "пост-британския поп". В средата на 2000 г. Чарлс Саачи започва да колекционира негови произведения. Това моментално оказва влияние върху финансовите постъпления на Stezaker, който, пред пенсиониране, най-сетне започва да разчита на своето изкуство като на занаят, носещ му определени приходи.
На 62-годишна възраст Stezaker бе почетен с ретроспективна изложба в лондонската Whitechapel Gallery (от 29-ти януари до 18-ти март).

Артистът работи над чудноватите си колажи още от средата на 60-те години, повлиян от радикалния философ Ги Дебор ("Обществото на спектакъла", 1967) и ситуационистите. „Смея да твърдя, че твърдението на Дебор за това, че човек живее в една култура от образи, изолирали се от реалността, е все по-правдиво. Реалността е изместена от образите за нея".

Според изкуствоведите Stezaker с основание е сравняван с късния Джеймс Греъм Балард, както и със собствения му идол Франц Кафка. Това се дължи на фината мрачна линия, която опасва творчеството му, присъстваща тихо, но осезаемо в него.

„Основните ми влияния са литературни - Песоа, Кафка, Борхес. В този смисъл съм абсолютно момче от 60-те. Искам да създам вид фикция през погледа на читателя, на зрителя. Сравняват ме със сюрреалистите, нещо, което отхвърлям напълно. Чувствам, че принадлежа към по-стара романтическа традиция, включваща личности като Стенли Спенсър и Джоузеф Корнъл. Става дума за тази вълшебна връзка, която имам с намерения обект. Може да се каже, че разсейвам скуката с нещата, които правя, с образите, които вземам назаем".