Невероятните японски барабанисти Yamato ще представят новата си програма в зала 1 на НДК на 1 март. Гостуването им е в рамките на тяхното световно турне 2011-12 "Gamushara - The Beat of...
© JoroAranjoro
На 9 юли на сцената на Киноклуб на
Открито в градинката на НДК новосъздадената музикално-стопаджийска (според facebook профила им) формация "КсеТоФон"
изнесе третия си концерт. Музиката на Ксения (вокал), Любо (китара, познат също
от „АС", „Осил Амук", „Способ", „Котки Под Коли"), Ангел (бас, вокал на „Под
Дъжда") носи достатъчно тръпки по гърба и по други части от тялото, за да й
обърнем внимание. Убийствените текстове на Ксения, чрез които групата може да
се сдобие с призванието „най-поетична нова българска група", превръщат
меланхолията и сарказма в коктейл от дъждовни капки, чийто вкус ще донесе
наслада за истинските ценители на този тип музика.
Какво е КсеТоФон?
Ксения: Уред, издаващ музика от мозъчни
вълни.
Твоите собствени или на всички членове на групата?
Ксения: От моите вълни идват текстовете и идеи за
мелодии. Останалото е от другите членове на групата.
Преди „КсеТоФон" си свирила сама, без да си била в музикална банда. Как се промениха
песните ти,
откакто свириш в група?
Ксения: Нищо не се е променило. Текстовете просто
трябва да имат смисъл. Всъщност от доста време исках да свиря песните си заедно
с други хора или да запиша много различни аранжименти, защото само с кухарката нещата
стояха някакси... кухо.
И все пак вече не свириш сама, а пред доста хора (б.р. публиката
беше напълнила Киноклуба). Как ти се отразява?
Ксения: Много добре. Радвам се, че на хората им
харесва. За това помага и моят душевен ексхибиционизъм, който е вид заболяване.
Много ми хареса как по време на „Дете на спукан презерватив", докато пеех „може
да не ме харесваш, но на мен от теб ми се повръща", едни баба и дядо се
изнесоха много набързо. Гледах ги с голямо удоволствие.
Любо, ти участваш в различни музикални формации. Как се
стигна до „КсеТоФон" и какво е по-различното в този проект?
Любо: Този проект е по-различен с това, че нещата не
тръгват от импровизация, както става в повечето случаи при другите банди, в
които свиря, а има готови теми, дело на Ксения. Имайки един здрав гръбнак като
хармонията на песента и текста, с Ангел дообогатяваме музикалната част на
парчетата. Иначе до „КсеТоФон" се стигна именно чрез Ачо, който ме покани на
репетиция с Ксе. Нещата станаха от раз! Взехме се още на първата репетиция. Оттогава
минаха два месеца и нещо. Резултатът са завършени петнадесет авторски парчета. Между
другото търсим барабанист - фин млечен...
Ангел: На стоп се стигна до КсеТоФон.
Открийте трите разлики...
Двамата единствено Фон ли сте на Ксе или
също така давате собствени предложения за песни?
Любо: Не сме Фон, а Фон Дьо Тен. Трябваше да се казваме
„КсеТоФонДьоТен", но решихме, че ще ни помислят за
много напудрени или за обратни, и затова се отказахме. В повечето случаи скандалността продават в
България, а не таланта. Песните на Ксе ги чувствам като свои, защото влагам в музиката
им много от себе си. Започват да се появяват и първоначални музикални идеи, идващи от мен и Ачо, но още
се развиваме като група. Хубаво е, че го правим с бързи темпове. Усеща се експериментаторски
дух, а това е, което ме движи като артист.
Ангел: Не искам да говоря повече. Изпадам
в табу.
Текстовете на Ксения ли са сърцевината на групата?
Ангел: За мен текстовете на Ксето са водещото, от там
тръгва всичко и след това по тях се пренареждаме.
Любо: Да, те са наистина много въздействащи. Както се
пее в едно парче на Ксе - „... всичките песни нямат
смисъл без текста". Но пък и без музика текстът не е достатъчен - музика и
текст взаимно се допълват. Аз свиря също така в банди като „Осил Амук", където музиката няма нужда
от текст, защото си е самодостатъчна.
Как определяте музиката на „КсеТоФон"?
Любо: Ксетофонична, тоест не е радиофонична, може би
защото продължителноста на парчетата е
около 5 минути.
Доколкото се сещам, по радиото пускат парчета по 3-4 минути. Иначе стилово не бих сложил етикет - който има интерес, най-добре
да дойде да ни слуша на живо.
Ангел: Правя си асоциации с някаква детска въртележка на
динамо. Ние сме яхнали кончета и колички с дървени гуми... Така си ни
представям, но музиката не мога да я определя. Безпределна е.
Къде можем да ви слушаме в скоро време?
Ксения: Засега единственото ни сигурно участие в близко
бъдеще е на един фест в Стрелча на 28 август.
Любо: През есента ще се опитаме да направим със
собствени усилия и ентусиазъм един фест в София, около 22
- 24 октомври, който ще се казва „Impossible Fest".
Мотото му е „Невъзможно да се случи". Дати
има, дори има банди от чужбина. За тази цел обаче търсим спонсори. Ако знаете
такива, дайте ги насам! С тях невъзможното ще се случи.
Чуй "КсеТоФон" - тук
Още от Ксения - тук
Повече за "Невъзможния" фест - тук