Stand.bg

Често определят Кафка като "поет на отчуждението" - при това ударението пада
върху "отчуждение".

Тъй обикновено се пропуска, че преди всичко Кафка е Поет. Той дава художествен израз на възприятията си в един модерен, цивилизован до крайност буржоазен свят. Според Валтер Бенямин основното изживяване на Кафка е "страхът от безмерното разрастване на градовете". Затова и главна
негова тема е непреодолимата самота на "модерния човек", неговата захвърленост в живота, липсата на душевно общуване със себеподобните.

Сам Кафка до последния си час се е мъчил да възстанови и закрепи прекъснатите връзки, но това не му се удава. Ето защо цялото му същество се устремява към една единствена цел: творчеството - макар то да му дава чувството за низвергване в ада. "Писането е сладка и чудесна награда, но за какво? - споделя Кафка. - През нощта ми проблясна с яснотата на детски назидателен урок, че то
е награда за служенето на дявола. Това спускане до тъмните сили, това освобождаване на обуздани по природа духове, тези съмнителни прегръдки и всичко друго, което става там долу и за което горе човек вече не си спомня... Може би съществува и друг вид писане - аз познавам единствено този".

За Кафка творчеството е "форма на молитва", метафизичен експеримент за улавяне на неясни видения, едновременно забранен и необходим, но при всички случаи безнадежден опит чрез силата на словото да се обхване мистерията на съществуването. Сам Кафка сравнява себе си с ловеца Гракх от едноименния
си разказ - Харон го е пуснал по погрешка сред живите и той постоянно снове на границата между живота и смъртта. (Латинското име Гракх означава на чешки "кафка", на български "чавка".)

За него творчеството не е просто създаване на произведения, а преди всичко състояние на духа, напрегнатост на възприятията, вътрешна нагласа към света, начин на живот. Кафка казва: "Аз съм писател дори когато не пиша."

В разказите на Кафка постепенно се разкрива някакъв душевен пейзаж, като гледната точка постоянно се променя - ту е съвсем близка, ту събитията са обхванати "от птичи поглед". Така възниква един свят-притча, в който невидимо нараства отчуждението. На преден план излиза необяснимото, абсурдът,
онова, което не се поддава на логическо осмисляне, но деформира човека и обезценява живота му.

Въпреки външната простота на изказа, Кафка насища разказите си с множество значения, които всеки читател открива сам за себе си. Според Алфред Дьоблин в творчеството на Кафка владее най-строг
реализъм, примесен с нещо подземно, тайнствено и тъкмо на това се дължи
привлекателната му сила.